Особености на чешката национална кухня

Чехия – земята на сиво-кафявите каши, в които плуват сиво-кафяви бучки, всичко което не съдържа месо, съдържа поне свинска мас, основното ядене може да бъде сладко, а краставиците се ядат със захар.

Да не си помислихте, че това е една и съща манджа? Нищо подобно, различни традиционни чешки ястия.

Когато пристигнах в Чехия, вече от няколко години бях вегетарианка и един от начините, чрез които научих езика, беше старателно четене на съдържанието на хранителните продукти, с цел да избегна вездесъщата свинска мас. Чешката кухня няма много какво да предложи на вегетарианеца, или да си кажем направо – чешката кухня няма много какво да предложи. Тежки, мазни и непривлекателни на вид ястия, извращения от сорта на месо със сладко, сметана и ябълки, варено зеле със захар и подобни, е малко вероятно да събудят ентусиазъм у човек, който не е израснал и закърмен с тях.

Дълго ще има да търсите из манджата си какъвто и да е зеленчук, а ако го намерите, ще е разварен до смърт, ще е придобил възможно най-неапетитен сиво-кафяв цвят и ще е нещо от сорта на ряпа, цвекло или алабаш. Салатите не са много популярни в Чехия. Ако си поръчате салата в ресторант, зеленчукът най-вероятно ще е изсъхнал (нарязан незнайно кога и добре отлежал на стайна температура), не добре почистен (според моите наблюдения, в Чехия никой не е чувал за изрязване на зелената среда на доматите) и ще съдържа неочаквани съставки в неочаквани комбинации от сорта на зеле с гъби от консерва. Тотално липсва концепцията за салата – идеята на болният мозък, стоящ зад подобна 'салата' ще да е нещо от сорта на “след като ще се яде омразния зеленчук, няма значение под каква форма - така или иначе, не се яде за удоволствие”. Също така най-популярната заливка за салата се състои от оцет, вода и захар.

Защо, ще кажете, като ядеш навън, просто не си поръчаш едни картофки? Защото в Чехия понятие като 'едни картофки' не съществува. Пържените картофи се предлагат само и единствено като гарнитура и колкото и жално да молите просто да ви сложат две гарнитури в една чиния, няма да има никакъв ефект - най-много да ви се троснат да вървите в МакДоналдс. В категорията "ястия без месо" в типичния чешки ресторант ще намерите шунка с яйца, панирана шунка със сирене (по тези ширини шунката се брои за зеленчук) и панирано сирене. Ако знаете само как ми е писнало от панирано сирене.

Друга алтернатива, с която свекърва ми се опита да ме съблазни, са плодовите кнедли с камара масло, сметана, извара, захар и мак или бухтите с нишесте. Тези неща, от моя гледна точка, в много по-малка порция биха били чудесен (пък макар и доста тежък) десерт – но просто не мога да възприема употребата им като основно ястие. Как е възможно човек да изяде троен десерт и да го брои за обед?

Както вече сте се досетили, избягвам да ям навън. Но винаги когато има някакъв повод, Kiff – огромен фен на италианската кухня – ме замъква на пицария. На човек доста бързо му писва да редува Margherita, Quattro Formaggi и Funghi. В менюто винаги има пица, наречена вегетарианска, която представлява извратеният шедьовър на зъл гений, смятащ вегетарианците за прасета, които ще изядат всякаква помия, стига да е без месо. На тази Pizza vegetariana си дават среща изненадващи съставки в невероятни комбинации от сорта на броколи със грах и зеле (забелязвате ли как се повтаря мотивът с неочакваното зеле?).

Концепцията, стояща зад тези безумни творения, е същата като в служебния стол, където се хранех, докато бях в Полша. Там винаги имаше "ястие без месо" (задължително по-скъпо от ястията с месо), което в 2/3 от случаите беше т.нар. 'зеленчукова торта' – тестена кора, върху което е изсипана произволна комбинация от замразени зеленчуци (каквото е останало от другите манджи), като например царевица, грах, моркови, чушки и спанак. Логичният краен продукт на култура, която просто не разбира смисъла на ястие без месо и не смята да прикриват този факт; култура, която с подозрение и отвращение регистрира съществуването на вегетарианци и им подхвърля остатъци с презрителното "Има ли вътре месо? Няма. Муайте тогаз!"

Обикновено решавам въпроса с пицата, като си поръчвам някоя от съблазнително звучащите "нормални" пици и просто моля да не й слагат месо. Цената си остава същата и сервитьорите ме ми мятат убийствени погледи, но поне остава удовлетворението, че съм надхитрила системата.

-------------------------------------------------------------------------------

Ако беше вярно, че любовта на мъжа минавала през стомаха, с Kiff едва ли щяхме да сме заедно - не само, че до ден-днешен на съм в състояни да направя кнедлик, който на външен вид и вкус да не напомня изстискан мокър парцал, ами когато се запознахме изобщо не умеех да готвя. А дори да умеех, силно се съмнявам, че щях да открадна сърцето му с постна мусака.

Докато живеех с нашите, майка ми упорито отказваше да ме остави да се пробвам да готвя, теоретизирайки, че било по-добре да се науча, когато се омъжа, за да бъде стила ми на готвене в съответствие с вкуса на бъдещия ми съпруг. Подозирам, че с тази оригиналната теория има нещо общо факта, че в първите години на брака си нашите едва не се развели заради ПРАВИЛНИЯ начин на готвене на чушки в доматен сос (както и нежеланието на майка ми да й хабя продукти, за да си правя експерименти).

В този иначе така хитър план на имаше една доста очевидна пробойна – а именно, интервалът между напускането на родния дом и създаването на собствен такъв. Което на практика означаваше, че няколко години живеех изключително на сандвичи със сирене и краставици. Други фактори, които майка ми не е могла да предвиди, са че аз междувременно ще стана вегетарианка, мъжът ми ще е извънредно придирчив чех и представите ни за това, какво представлява вкусно ядене, диаметрално ще се различават. Както вече споменах, добре че в нашето ухажване храната не играеше съществена роля.

Когато с Kiff започнахме да живеем заедно, логичният ми отговор на неговите вопли, че е гладен беше "научи се да готвиш". За нещастие се оказа, че на него не просто му липсват способности и опит – не, Kiff се оказа истински готварски анти-талант. Да оставим настрана отказът му да се съобрази с елементарната физическа логика ("И какво толкова ще стане, ако смеся най-напред олиото с вода, преди да сложа лука?") и нежеланието да приеме какъвто и да е съвет ("Откъде знаеш, че яйцата се варят в студена вода, след като не си пробвала да ги сложиш във вряща?") – истинският проблем е категоричния му отказ да се поучи от собствения си опит. В резултат на което дори препичането на филии за него е мащабна операция, след приключването на която кухнята се нуждае от основно почистване, а може би и ремонт.

Моите първи опити да сготвя бяха не по-малко трагични и не рядко приключваха с повръщане (от моя страна, след като съм се напънала да изям творението си, за да докажа, че все пак става за ядене). С течение на времето открих, че ако намаля количеството на подправките десетина пъти е по-вероятно манджата ми да излезе годна за ядене от живи хора. Но дори когато успявах да сготвя нещо приемливо, в 90% от случаите Kiff отказваше да го яде, защото "изглежда прекалено българско" или "вътре има... (произволен зеленчук)".

По въпроса за зеленчуците явно няма да се разберем никога. Kiff, типично чедо на чешката земя, смята че коварните ми опити да го храня със зеленчук, са нещо като да го будя в 6 сутринта и да го карам да започва деня със физзарядка и закаляване със студена вода. Не може да проумее как някой е в състояние да яде зеленчук за собствено удоволствие, че и да му се услажда. Ако успея да го навия за някаква салата – настърган морков, краставица или зелена салата – той задължително я неутрализира, добавяйки й половин кило захар.

С течение на времето открихме десетина ястия, които и двамата харесваме, както и се примирихме с идеята, че не е задължително винаги да ядем едно и също. Aз се научих да ям неподозирани неща, като споменатото в началото варено зеле със захар, което всъщност се оказа доста вкусно или спанак, карфиол и праз, които кой знае защо дори не бях опитвала. Kiff установи, че може веднъж на ден да яде постно без да умре. Но най-важното, свързва ни обща страст към най-основния чешки зеленчук – бирата.

------------------------------------------------------------------------------


За рекламните коментари