Мистерия с писма

Една от първите топли пролетни вечери през тази година. Моя милост и Kiff лежерно се разхождаме по велоалеята покрай реката. Упорито ни преследват някакви хора, което в тъмното си е малко страшно. Докато не ни настигат и не се оказва, че са полицаи на обиколка, които любезно ни поздравяват.

Когато най-после стигаме до по-осветен участък, вниманието ни привличат някакви хартии, разпилени под уличната лампа. Леко мухлясалите листове се оказват нечии писма, първия плик който ми попада, носи печат от 16 октомври 1989 година. “Майтапиш се! – възкликва Kiff – Това е точно ден преди Нежната революция!”

Зачитаме се в писмата – или по-точно, Kiff се зачита, тъй като аз не съм овладяла умението да чета чешко ръкописно писмо и не смятам да си правя труда. Писмата са от някаква Анна, която дълго и скучно разказва на някого за караниците с мъжа си, най-вече заради колата и как още не е успяла да посади чесън тази година, понеже не може да намери мотиката.

Докато Kiff се кьори в нербираемия почерк, аз разглеждам останалите хартии и успявам да намеря нещо печатно, което мога да прочета – оказва се съдебна призовка за бракоразводно дело за инж. Павел Еди-кой си, заведено от съпругата му Анна.

За момент и двамата притихваме. Кои ли са тези хора, които са се развели преди повече от двайсет години? Как ли е протекъл животът им след това? Как получателят на писмата се е сдобил с призовката (или може би инж. Павел Еди-кой си се е сдобил с писмата? или това е архивът на самата Анна?) и защо е решил да изхвърли писмата и документите точно сега, и то насред улицата?

“Интересно.. – започва Kiff – ...интересно каква ли е била колата? Сигурно някаква шкода, но какъв модел точно?”