Полша – втори впечатления

На моята улица има две редици къщички с дворчета (в една от които живея) и в дворчетата – котки. Когато отивам на работа ги виждам да седят пред къщите с доволния вид на собственици. В единствения блок наблизо пък имат котешки къщички пред входа.

Понякога, когато прозореца е отворен, котките идват и надзъртат (понеже съм в мазето – ей, много ми върви да живея в мазета). Оставям през деня отворено да се проветрява и като се прибирам, виждам задната част на котка да се изнизва през прозореца, а на кушетката - гнезденце с формата на котка. Явно животинките използват квартирата ми за кабинет, където дискретно да се уединят. Нямам нищо напротив – дори ми се иска да не бяха толкова срамежливи. Една котка за гладене не би ми се отразила зле.

Хващам се, че си говоря с лаптопа: “Мда, представи си, искам да си оставя нелицензиран софтуер. Накъде върви този свят, а?”

В Полша е забранено да се пие алкохол на обществени места – и то още от осемдесетте години. Алкохолът (освен бирата) се продава в специално заградена част на супермаркета и се плаща на отделна каса. Човек се чувства като егати-злия-алкохолик, окошарен с други изпаднали алкохолици. Големи мерки за сигурност, голямо нещо. Бирите пък са супер алкохолни – 6 и 9 процента. Което означава, че ако пиеш с нормална скорост, ще се отрежеш за отрицателно време. Другият вариант е да дондуркаш цяла вечер изветряла топла бира.

Навсякъде велоалеи. Не че в Прага няма велоалеи, но обикновено са далеч от всичко останало и се използват повсеместно от хора на колела, на ролери, тръгнали на разходка, бягащи за здраве, с кучета и малки деца. Когато времето е хубаво, движението по тях е натоварено като по магистрала. Тукашните велоалеи са съвсем друго нещо – на всички по-главни пътища, на нивото на тротоарите, но отделени от тях и оцветени в червено. И пешеходците ги спазват и не ходят по тях! Не като в Прага, където седят насред велоалеята и те гледат те втренчено с израз “Ти добре ли си?”, докато дрънчиш със звънеца да ти направят път.

Навсякъде се продава халва. Не че в Чехия няма халва, но трябва здраво да се разтърсиш, преди да я намериш – а не като тук, цели щандове с различни видове халва. Не че много ми е притрябвала, отвикнала съм да я ям (пък и нямам цветен телевизор) но някак си ми харесва да знам, че е в наличност.

За втори път вече си купувам сладък хляб. Знам какво си мислите – че съм толкова изкуфяла, че съм си купила някакъв сладкиш, мислейки го за хляб. Но не е така. Купувам си съвсем обикновен хляб – грахам, черен, пълнозърнен - и като започна да го ям, установявам че е сладък. То си пише на етикета, че е подсладен, ама кой да чете. Или по-скоро, кой да се сети, че подобна гадост е възможна.

Гадостите нямат край – сред натуралните сокове намирам сок от червена ряпа. Подсладен хляб, както и да е. Но сок от ряпа? Това вече граничи с мазохизма.

Защо тоалетната хартия е толкова скъпа? Не искам някаква супер тоалетна хартия, стига ми съвсем обикновена, рециклирана. Единствената, която отговаря на представите ми като цена, е пакет от осем рула. Който, разбира се не се побира в раницата ми с другите покупки и трябва да го нося в ръка. Прегърнала огромния пакет си пробивам път през навалицата в търговския център и много ми се иска да можех да обясня на околните, че всъщност не съм чак толкова подрискана – просто стисната.