Rage

След като “Способния ученик” потвърди подозренията ми, че преводите на Стивън Кинг от деветдесетте са доста скапани, спомних си за “Гняв”, който навремето също ме беше оставил доста объркана. Книгата ми харесваше, но езикът на който беше написана... Свалих си оригиналът и започнах да го сравнявам с българската версия. Не останах разочарована – преводът беше безкрайна съкровищница от бисери на преводаческия гений. 

С любиматата на Стивън Кинг “shit-eating grin” (идиотска усмивка) преводачът така и не успява да се пребори. Веднъж я превежда като “гадна”, друг път като “лайнарска” усмивка и до края на книгата не успява да постигне консенсус сам със себе си. Да не говорим, че го объркват много по-прости думички - превежда “sneakers” (гуменки) като чорапи, а “doughnuts” (понички) като сандвичи?! Разбира се, че не е от голямо значение за сюжета, дали героят си е запалил чорапите или гуменките и дали полицаите хапват понички или сандвичи, но цялата работа намирисва на чист мързел.

Освен това преводачът определено е имал проблем с понятието време - "the third of March" (трети март) е “някъде в началото на март”, "every day" (всеки ден) се превръща в “редовно”, а “before dinner” (преди вечеря) превежда като “преди лягане”. Явно точността не му е силната страна, но защо държи да ни осведоми за тази своя черта чрез произведението на Стивън Кинг?

Друг сериозен проблем за преводачът е било да определи подлога в изречението.

"Анмари остана при мен на брега, а аз изгорях от слънцето."

"Annmarie sat on the blanket next to me most of the time and got a burn." (Анмари седя на одеялото при мен през повечето време и изгоря.)

"Гласът на тате кънтеше в ушите ми като дрезгав магарешки рев."

"My voice had turned into a cracked donkey bray." (Гласът ми се беше превърнал в дрезгав магарешки рев.)

Също така доста си е улеснил работата с навика, когато не знае как да преведе нещо, направо да го пропуска. Тук пропусната дума, там – част от изречение, другаде – цяло изречение или направо цял пасаж. Когато аз превеждам, от агенцията ме тероризират за всяка дума, която не им се струва преведена достатъчно точно, а тука човека прескачал цели пасажи! Ах, защо не съм преводач в началото на деветдесетте!

Няколко от безбройните примери:

“Сюзън Брукс беше едно от онези момичета, които никога не започват първи разговора и учителите все трябва да ги подканят да говорят като ги питат нещо. Сериозно, затворено в себе си момиче. Без високи изисквания от живота, нито пък с кой знае какви надежди. Такива обикновено се омъжват за някой шофьор на камион, преместват се да живеят на Западния бряг, прекарват дните си в кухнята и се сещат за роднините си тук, на изток, колкото се може по-рядко. Животът им е тих и спокоен и с годините красотата им става само по-благородна.”

“Susan Brooks was one of those girls who never say anything unless called upon, the ones that teachers always have to ask to speak up, please. A very studious, very serious girl. A rather pretty but not terribly bright girl‑the kind who isn't allowed to give up and take the general or the commercial courses, because she had a terribly bright older brother or older sister, and teachers expect comparable things from her. In fine, one of those girls who are holding the dirty end of the stick with as much good grace and manners as they can muster. Usually they marry truck drivers and move to the West Coast, where they have kitchen nooks with Formica counters‑and they write letters to the Folks Back East as seldom as they can get away with. They make quiet, successful lives for them­selves and grow prettier as the shadow of the bright older brother or sister falls away from them.”

(Сюзън Брукс беше едно от онези момичета, които никога не се обаждат без да ги питат и учителите все трябва да ги подканват да говорят по-високо. Много прилежно, сериозно момиче. Доста хубава, но не особено блестяща – от този тип, на които не им е позволено да се откажат от подготовката за колеж и да учат общи или бизнес предмети, защото имат страхотно умен по-голям брат или сестра и учителите очакват от тях подобни постижения. Накратко, едно от онези момичета, които си носят кръста с възможно най-голямо изящество и достойнство. Обикновено се омъжват за някой шофьор на камион и се преместват да живеят на Западния бряг, където си купуват кухненски кът с ламинирани плоскости и пишат на техните колкото да не се каже. Създават си спокоен, благополучен живот и далеч от сянката на блестящия си по-голям брат или сестра стават още по-красиви.)

"Дори Тед Джонс беше потънал в мисли, сигурно си припомняше някое неизпълнено обещание от детинството, или пък някоя зла постъпка."

"Even Ted Jones seemed to have his mind on other matters, perhaps on a door he had forgotten to latch when he was ten, or a dog he might once have kicked." (Дори Тед Джонс изглеждаше, сякаш мисли за нещо друго, може би за някоя врата, която е забравил да затвори, когато е бил на десет години или за някое ритнато куче.)

Друго, което ми бръкна в очите беше, че преводачът не знае какво е “principal” (в конкретния случай – директор на училище) и първо го превежда като собствено име “ТОМАС ДЕНВЪР ПРИНСИПАЛ” а после внезапно го обърква с “principled”.

“А ако не можеш да бъдеш мъж, поне си вдигни панталоните и бъди принципен.”

“And if you can't be a man, at least pull up your pants and be a principal.” (А ако не можеш да бъдеш мъж, поне си вдигни панталоните и се дръж като директор.)

Друг израз, който преводачът не е знаел е “panty raid”, което е довело до нови изблици на излишна креативност.

“Не искаш ли да си поговорим за времето, когато си учил педагогика в Университета с голямо У — и за гащичките, дето си скачал да ги ловиш по стриптийз-баровете?”

"Want to talk about the panty raids you made the scene at while you were at Big U learning the kid business?" (Искаш ли да си говорим за краденето на гащи, с което си се прославил в Университета, където са те учили да работиш с деца?)

"Както си седяхме кротко и си говорехме за гащички и стриптийзи той изведнъж скочи през бюрото и се опита да ме изнасили.”

“We were sitting there talking about panty raids and he just jumped over his desk and tried to rape me." (Както си седяхме и си говорехме за крадене на гащи, той изведнъж скочи и се опита да ме изнасили.)

На определени места оставам с впечатлението, че някой е прочел на глас пасаж на преводачът, който после по спомени е писал свободно съчинение.

"Зачудих се дали Керол го е целувала, дали го е докосвала. Сигурно не." 

"I wondered if Carol had ever kissed him, touched him. Probably had." (Зачудих се дали Керол го е целувала, дали го е докосвала. Сигурно.)

Как е възможно бъркаш “had” с “not” и да ти поверят да превеждаш книга? Качеството на превода ми припомня как майката на една съученичка и беше “помогнала” с домашното по английски, превеждайки “There are many trees” като “Хората имат хубави дървета”, понеже си мислела, че “many” е множествено число на “man”.

“Аз… — понечи да каже нещо Керол, но погледна учудено Сандра.— И ти ли?”

"I . . . " Carol began, and then looked at Sandra, startled. "You do?"

(Аз… — започна Керол, после погледна учудено Сандра.— Така ли?)

Как може да сбъркаш “you too” с “you do” при положение, че виждаш пред себе си написаният текст?!

"Чувал бях, че по едно време са излизали заедно, но после Керол потъна в учението."

"I knew he had taken her out a few times before she started with her current steady." (Знаех, че са излизали няколко пъти, преди тя да тръгне със сегашния си сериозен приятел.)

“steady” или “study” – карай да върви.

Незнайно защо, когато не знае как да преведе нещо в текста, преводачът се хвърля да клевети и очерня героите. В историята се появява “a hook‑nosed junior” (един третокурсник с орлов нос), само за бъде превърнат в “един чипонос негодник”. За моралните качества на третокурсника можем само да гадаем, но трябваше ли да обръща посоката на носа му?

“Освен това, що се отнася до Бък Торн, винаги съм имал чувството, че си пада малко подляр и доносчик.”

“Besides, I always had an idea that Buck Thorne thought the sex­iest thing in the world was a quarterback sneak right up the middle.” (Освен това винаги ми се е струвало, че за Бък Торн най-сексуалното нещо на света представлява атаката на куотърбека в противниковото поле.)

Горкия Бък Торн, чиито единствен грях е, че взема американския футбол прекалено на сериозно.

“Но това съм аз, а исках да ви разкажа за тях — синеоките любимци на учителите, дето прескачат до магазина за мляко и се озовават във вихъра на някой въоръжен грабеж, при това в ролята на участници.”

“But that's me, and I started to tell you about them, those bright college‑bound students that, metaphorically speaking, walked down to the store to get milk and ended up in the middle of an armed robbery.” (Но говоря за себе си, а бях започнал да ви разказвам за тях, блестящите ученици с голям потенциал, които, метафорично казано, отиват до магазина за мляко и се оказват насред въоръжен грабеж.)

Как се стига до извода, че учениците са синеоки и че именно те извършват грабежа – за мен е загадка.

“За първите опити в колежа да се сближи с екзистенциализма, модерното изкуство и секса. Не малко от тези девственици завършват в публични домове, където между отделните сеанси се връщат към същите тези сладки мечти, които са ги вълнували в горещите нощи на пубертета — мечти толкова стереотипни, че можеш да си ги изрежеш от някое списание с кройки, редом с „Вашата нова лятна пола“, или „Модерен есенен пуловер“.”

“Some of them discover existentialism and anomie and hash pipes. Sometimes they only join sororities and continue with the same sweet dream that began in junior high school, a dream so common to the pretty small‑town vir­gins that it almost could have been cut from a Simplicity pattern, like a jumper or a Your Yummy Summer blouse or play skirt.”

(Някои от тях откриват екзистенциализма, аномията и лулите за хашиш. Понякога само се включват в женските университетски клубове и продължават със същата сладка мечта, която лелеят още от прогимназията, мечта толкова типична за красивите провинциални девственици, сякаш е скроена по готова кройка, като някакъв пуловер или Вашата Съблазнителна Лятна блуза или пола.)

Тук освен да замълча, друго не ми остава. Очаквайте втора част.