Няма идеални хора... освен Kiff 2

Една от особенностите на моя любим и партньор в живота Kiff е, че не познава чувството за такт. Не веднъж съм се опитвала да му обясня какво представлява тактичността, защо е необходима и как се използва в практика, но на него продължава да му се струва, че това е просто неспособността на някой хора да се изразяват конкретно. Но би трябвало да съм знаела с какво се захващам, когато в началото на връзката ни го попитах: “Обичаш ли ме?” и получих отговор: “В момента се чувствам, сякаш те обичам, но не мога да гарантирам за по-късен момент”, а на въпроса: “Мислиш ли, че съм красива?”, моят любим, поет по душа ми отвърна: “Трябва да признаеш, че не си стандартния тип красавица-манекенка, при което повечето хора бих казали, че си съвсем обикновенно привлекателно момиче - но за мен си най-хубавата” (последното го добави набързо като видя израза ми).

В началото на връзката ни също така смяташе за съвсем уместно да осведоми всеки случайно срещнат словак, че има извънредно добро отношение към тяхната нация и дори е изгубил девствеността си със словакиня - при което трябваше няколко пъти демонстративно да стана и да си замина, докато схване връзката между двете събития. 
С Kiff трябва да имате силни аргументи, иначе просто не става. 

Примерно, дълго време имаше навика да отиде на парти, да хване възможно най-надрусания човек и да му обясни логично, че в дългосрочен план негативите от вземането на первитин са многократно повече от позитивите. Успях да го накарам да престане, когато се сетих да му кажа, че едва ли някой би могъл да го убеди със същия аргумент да престане да пуши по кутия на ден. Друг типичен парти-навик на моя любим е да отиде при диджея и да му обясни, какво точно не му харесва на звука и как би трябвало да се реши този проблем. При което е убеден, че голяма част от любимите му диджеи са странно нервни и избухливи хора, които вместо да се зарадват на предоставената им полезна информация, имат склонността да го пращат по дяволите.

Друга особенност на моя любим е силния му интерес към атомната енергия и атомните електроцентрали. В резултат на което зная много повече за атомните електроцентрали, отколкото някога съм имала желание да науча. Но вече съм му хванала цаката – достатъчно е три-четири пъти да повторя: “Нали знаеш, че не проявявам ЧАК ТАКЪВ интерес към атомните електроцентрали” за да престане. Но познатите ни, които не го знаят този трик, често си патят. Имахме един познат словак, атомен физик, на когото Kiff всеки път се хвърляше с фанатичен блясък в очите и го завличаше до няколко часова дискусия. При всеки опит да му напомня, че може би на Кело не му е приятно да говори за работа в свободното си време, Kiff тактично сменяше темата с нещо от сорта на: “И тъй, Кело – ходите с Линда вече две години, няма ли да се ожените?”. Накрая Кело напусна работата си и се върна да живее в Словакия - подозирам, в отчаян опит да се избави от компанията на Kiff. 

Но абсолютния си върх моят любим успя да достигне, когато го нападнаха и отидохме в полицията да подадем жалба. Първото, което му хрумна да попита полицайката, на която даваше показания, беше дали може да разчита на нея, че не е корумпирана. Безкрайно се учуди, когато полицайката получи истеричен пристъп, понеже явно беше очаквал кратък и ясен отговор от типа на: “Да, корумпирана съм” или “Не, не съм корумпирана”. 

Голата Истина

автор на фотографията - Hataiiia Hataiiia

Никога няма да престане да ме учудва, колко хора си правят труда да коментират писанията ми с някаква версия на “аз не те харесвам” (малко по-аргументирана или доста по-вулгарна – няма значение) и наистина си мислят, че ми казват нещо важно.

Значи някакъв човек, чието съществуване дори не съм подозирала преди минута, не ме харесва? Ако това беше новия ми шеф, можеше и да стресна. Но когато някакъв случаен човек, за когато дори не съм знаела, че ме чете, започне да ме заплашва, че щял да спре да ме чете – не мога да не се засмея. Подозирам, че подобни индивиди съдят според себе си – явно за тях е безкрайно важно всеки познат и непознат човек на света да ги харесва и смятат, че това важи за всеки.

Аз пък винаги съм смятала, че собствената ми оценка за това, което правя и казвам е най-важна, а реакциите на околните се явяват страничен ефект. Ако бях зависима от мнението на околните и се борех да бъда популярна и харесвана на всяка цена, много добре знам как бих могла да го постигна.

Първо, щях да разказвам за сексуалния си живот. За жена това се смята идеална тема – в последно време са на мода оборотните каки. Щях да разправям колко е трудно за модерната жена да намери любов в днешния компютъризиран и комерсиализиран свят и през колко легла трябва да мине, докато го постигне. Или пък щях да се хваля, че съм студена кучка, която чука като мъж. Щях да слушам от мало и голямо каква силна жена съм и колко съм смела, че си разкривам душата пред публика. 

Или пък нямаше да губя време да каталогизирам сексуалния си живот, а щях направо да се гмурна в дебрите на сексуалните фантазии. За човек, който има поне малко въображение и дар слово, това не е кой знае какво предизвикателство. Щях да публикувам сексуалните си видения в поетичен стил и тук-таме да вмъквам по някоя мръсна дума по-яко. Бих добавила към всяка статия и по една артистична черно-бяла фотография с голи тела – и готово! Всички щяха да ме превъзнасят колко съм луда, шантава, оригинална и алтернативна.

Друг метод би бил да започна да пиша стати от сорта на “Защо жените сме страхотни кучки и как управляваме света със сочните си сливи”. Щях да омилам добре познатата теза, че мъжете са наши роби, понеже мислят с долните си глави. Щях да ги наричам смешни и жалки и да се фукам как притежанието на вагина ме прави по-висш човек. Бас държа, че самите мъже щяха да бъдат във възторг и да ме обявят за “истинска жена” и “мъжко момиче”, което има достатъчно самоувереност да казва нещата такива, каквито са. Жените, предполагам, щяха да си мълчат и да се чувстват виновни, задето техните полови органи не притежават никакви магически сили. 

Никак не е трудно да те обявят за оригинален, смел и изказващ първи, това което другите отдавна са си мислели. Достатъчно е да знаеш модните тенденции и да ги следваш. Да познаваш добре стереотипите и да ги приемаш като истина свише. Да казваш неща, с които хората са свикнали и обичат да ги чуват.

Такъми: Denia

Тъй като Петя за пръв път ме включва в мийм, не можах да пропусна възможността да се похваля с електроното оборудване у дома.

1) копютър: за точните му параметри питайте Kiff, но после да не сте ми се оплакали, че ви е обяснявал няколко часа. Извънредно важна част от живота ми.

2) фотоапарат Sony Cyber-shot DSC-H10. Също много важен. Не можах да го снимам, понеже снимах с него.

3) телефон Nokia 5510 - първата Nokia с MP3 player, ако не се лъжа. Както виждате, без капак. Не го ползвам много, защото почти никой не ми се обажда.

4) бойлер Tatramat - чисто нов и напълно безполезен. Майсторите при монтирането явно нещо са объркали, защото от него едва-едва църцори тънка струйка хладка вода. Благодарение на което през зимните месеци почти отвикнах да се къпя. Още е в гаранция и постоянно карам Kiff да се обади да го поправят, но чува ли ме някой? Никой не ме чува.

5) пералня Indesit - почтенно си върши работата, освен когато реши да потегли напред, да повлече със себе си и хладилника и да барикадира външната врата, така че ние с Kiff да не можем да влезем и половин час да се мъчим като грешни дяволи да ги избутаме.

6) хладилник Calex 175.1 - също си върши работата почтенно, освен когато не реши да става съучастник в машинациите на пералнята.

7) Таблет Tevion MD 9310 - виждали ли сте някога такъв? Никой не е виждал, затова и не можем да намерим драйвъри да го пуснем.

8) ремоска - не знам как и е името на български, но представлява тенджера с нагряващ се капак, която служи вместо фурна. Преди да се повреди ми вършеше добра работа. Сега върши работа само ако искаш да гръмнеш бушоните на целия апартамент.

9) котарак - не се брои за електроника, но постоянно се тикаше в кадър и явно искаше да участва, та сърце не ми даде да не го включа. Фукционира като будилник, защото се буди пръв и започва демонстративно да ми гризе книгите от библиотеката, докато не ме принуди да стана. 

Имаме и други интересни притежания у дома, но тъй като не пиша статия "Такъмите на Kiff", реших да ги пропусна. Имам също така сешоар и една руска ютия, която ме придружаваше при първото ми пристигане в Чехия, но не ми се рови да ги търся. Да се чувства поканен в мийма всеки, който има желание. 

Привилегията да бъдеш жена

Много хора се заинтересуваха, след като има мъжки привилегии, къде са женските? Women in Higher Education ви дават отговор, написан от жена. А ето и коментарът към този отговор, написан от друга жена – блогърката Rachel Edidin, който съм превела с нейно разрешение. Не смятам са нужно да изказвам собствено мнение, тъй като този дебат вече е воден хиляди пъти и всичко умно (както и всичко глупаво) по въпроса вече е казано.

Когато казвам "познай своята привилегия"... обикновено нямам предвид "разбери значението на думата привилегия". Нека да разгледаме отблизо някой от тези "женски привилегии":

1. Физически съм способна да дам живот на друго човешко същество и да направя всичко възможно да го възпитам по начина, който смятам за най-добър. 

Сексуалният ми избор е по-вероятно от този на биологичен мъж да има променящи живота ми последствия. Като резултат, отговорността за предпазване от забременяване е по подразбиране моя. 

2. От мен не се очаква автоматично да внасям повече пари в семейството. 

Ако не помагам финансово в домакинство, съм възприемана като паразит, или в най-добрия случай ми е отредена ролята на домакиня. В замяна на издръжката се предполага, че мъжът ми ме притежава.

3. Мога да нося голям избор от дрехи, от дънки и шорти до рокли, без това да изглежда неподходящо за случая. 

Ако стана жертва на дискриминация или насилие, много вероятно е да бъда обвинена, че това се дължи на облеклото ми. Обществото смята много от дрехите ми за покана към агресия или коментари от непознати. Стила ми на обличане ограничава в голяма степен личните и професионалните ми възможности.

4. Мога да предпочета да не ставам от мястото си, когато се поздравявам с хора.

В смесена компания моята роля се предполага да е пасивна. 

5. Не се срамувам да поискам мнение или съвет от околните. 

Научена съм да не се доверявам на собствената си преценка.

6. Мога свободно да изразявам своите емоции - от сълзи до сърдечен смях, без някой да сметне държанието ми за неподходящо. 

Ако показвам силни емоции, това най-вероятно ще бъде тълкувано като "женска слабост", а не като смислена реакция. 

7. От мен стереотипно се очаква да съм луда по дрехите, пазаруването, бижутата, козметиката и шоколада и това дори е тема за шеги.

Дори и да не съм луда по дрехите, пазаруването, бижутата, козметиката и шоколада, околните игнорират този факт и продължават да се държат, все едно съм. 

8. Обществото ми предоставя по-голяма възможност да съм близко до децата си.

Отговорността за тяхното психическо здраве като възрастни пада върху мен. 

9. Ако се намирам на потъващ кораб, ще бъда сред първите спасени.

Околните ме смятат за неспособна да се погрижа за себе си и безполезна в случай на опастност. 

10. Мога да помоля някой по-силен да ми помогне с трудна задача като сменянето на гума или отсичането на коледно дърво. 

Много вероятно е околните да решат автоматично, че се нуждая от помощ и да ми я натрапят, дори да не я желая. 

11. Имам привилегията по всяко време да си променям мнението.

Околните автоматично предполагат, че съм капризна и празноглава, тоест няма нужда да обръщат внимание на моите мнения и предпочитания, тъй като те са само някакви си женски приумици. 

12. Свободна съм да изпробвам множество алтернативи, вместо да съм закотвена на едно-единствено професионално поле за изява.

Избора ми на кариера е ограничен поради факта, че съм жена. 

13. Свикнала съм да моля за помощ, както около кухненската маса, така и в залата за конференции. 

Моята компетентност непрекъснато е поставяна под въпрос. 

14. Непознати хора са склонни да ми придържат вратите отворени или да ми отстъпват мястото си. 

Непознати хора се чувстват в правото си да се държат покровителствено и снизходително с мен и да навлизат в личното ми пространство.

15. Мога да се гордея с развитите от мен способности да боравя с ограничени финансови средства.

Получавам по-малко, отколкото мъжете на същата позиция. 

16. Вместо да действам от позицията на силата, съм пособна да използвам алтернативни методи, за да постигна целите си.  

Предполага се, че не съм в позицията на силата и вместо това трябва да манипулирам околните мъже, за да постигна целите си. 

17. Умея да сменя руло тоалетна хартия и не се срамувам да го направя вместо някой друг.  

Предполага се, че е моя отговорност да чистя след останалите и да се грижа за тях, но от тях не се очаква да ми отвръщат със същото. 

18. Не се срамувам да призная, че решенията, които взимам са основани на собствените ми разбирания. 

Независимо от логичните ми доводи, моите решения автоматично са отписвани като нерационални и субективни. 

19. Не се страхувам да завързвам и развивам близки приятелства с околните. 

Виж точка16, 23, и 24.

20. Не се страхувам да бъда обвинена, че съм прекалено етична или загрижена в професионалния си живот.  

Но чудесно осъзнавам, че това ще се отрази неблагоприятно на професионалното ми развитие. 

21. Когато вляза в офис, по-вероятно е да намеря тези, които могат да ми помогнат на ниски позиции. 

Хората на ниски позиции е по-вероятно да бъдат от моя пол, отколкото хората на ръководни позиции. 

22. По-вероятно е да получа прегръдка, отколкото ръкостискане, в зависимост от ситуацията.

Околните се чувстват в правото си да навлизат в личното ми пространство без разрешение. 

23. Малко вероятно е околните да ме възприемат като заплаха, което ми позволява да използвам по-изтънчени методи. 

Много по-вероятно е да бъда физически нападната, защото съм възприемана като уязвима. Ако започна да използвам тези "изтънчени методи", бързо ще бъда отписана като манипулативна кучка. 

24. Мога да използвам "мъжкия страх от сълзи" в своя полза.

Независимо от истинското ми поведение, останалите се чувстват в правото си да обобщават относно моето поведение и мотивация. Емоциите ми автоматично са разглеждани като фалшиви. 

25. Мога да се оплаквам, че тези привилегии са доста незначителни, сравнени с множеството мъжки привилегии, но никога никога не бих разменила мястото си с мъж. 

Какво ще кажете да си разменим дефиницията на "местата"? 

Оригиналната публикация

Коментарите на Rachel Edidin


Не мога да пропусна и коментарът на lost_angelwings: "Да се твърди, че това са "женски привилегии" е като да се твърди, че домашните животни имат "животинска привилегия", понеже си имат добър господар, достатъчно храна и осигурен покрив над главата... Следователно домашните животни имат по-добър живот от хората?"

"Вие може да не се интересувате от политика, но политиката се интересува от вас!"

Главният проблем — ЕДИН от главните проблеми, защото те са няколко — един от многото главни проблеми, свързани с ръководенето на хора, е този, кого да натовариш да върши тази работа; или по-точно, кой ще успее да накара хората да му позволят да върши това с тях.
Да обобщим: добре известен е фактът, че онези хора, които ЖЕЛАЯТ да управляват хората, са по правило тъкмо тези, които най-малко са способни да вършат това. Да обобщим обобщението: всеки, който е способен да направи така, че да бъде избран за президент, в никакъв случай не бива да му се позволява да изпълнява тази длъжност. 

Дъглас Адамс, "Ресторант "На края на Вселената"


За двайсет и девет години не съм забелязала политиката да се интересува от мен, нито пък аз съм се заинтересувала от политика. Не просто не ми е интересна, аз активно я игнорирам. Нямам нищо против хората, които се вълнуват от политика, стига да не ми говорят на тази тема. 

Чете човек вестници, гледа новините, евентуално се осведомява от независими източници в интернет за политическите събития. След това тръгва да търси на кого да обясни вижданията си по въпроса, при което се изпокарва с някакви хора на живо или във форумите и коментарите на новинарските сървъри. Каква е практическата полза от това? Можеш да го правиш цял живот, без да промениш абсолютно нищо в политическия живот на страната си. Освен ако не си политик или активен обществен деятел, знанията в областта на политиката, реално погледнато, са ти безполезни.

Нужно е да познаваш политическата ситуация, за да знаеш за кого да гласуваш, ще кажете. Никога в живота си не съм гласувала и не смятам да започвам. Не харесвам начина, по който е организирана цялата система и съм убедена, че за когото и да гласувам все ще съжалявам Също като Дъглас Адамс, смятам че желанието на някого да ръководи е обратнопропорционално на способността му да го прави мъдро и разумно.  

Много хора биха ми възразили, че да не гласуваш е престъпна безотговорност. А вие, които гласувате редовно, чувствате ли се отговорни за действията на политиците, които сте избрали като "по-малкото зло"? Трябва да се чувствате, нали отговорно сте гласували за тях. 

Нужно е да имаш информация за света около себе си, ще ми изтъкнете. Сериозно? Успешно съм живяла до сега, без никога да си кажа: "Ех, защо не се интересувах от политика! Колко щеше да ми е полезно в тази ситуация!". Такъв случай още не е настанал и едва ли ще настане.

Политиката е хоби, може да ми възразите. Човек, който се вълнува от динозаври също не може да използва практически знанията си, освен ако не е палеонтолог, а още по-малко може да промени нещо у динозаврите.
Разликата е, че интересуващия се от динозаври извлича удоволствие от научаването на нови неща за тях и се чувства горд с интересните си (пък макар и непрактични) познания. Не съм забелязала у хората, вълнуващи се от политика подобно нещо. Напротив, интересът към политиката ги води към черногледство, отчаяние и огромно желание да се карат с някого. Това ми прилича повече на болезнена зависимост, отколкото на разтоварващо хоби.

Засегнатия изпитва компулсивна потребност да гълта новини и политически анализи, само за да се ядоса, че всико е много зле и да затъне в безмислени дебати как нещата могат да се оправят. Никъде няма да срещнете толкова луди на едно място, както там, където се обсъжда политика. Когато се отвори тема за политика, дори иначе нормални хора се превръщат в бесни радикали, готови да овъргалят в катран и пера всеки, който не е стопроцентово съгласен с тях.

Не твърдя, че решението е всички да заебат политиката и не агитирам никого да го прави. Просто аз не съм намерила по-добро решение. А политиката чудесно си се оправя и без мен.