27 януари 2009, вторник

Привилегията да бъдеш мъж 2

- Когато се конкурирам с жена за една и съща позиция, шансовете ми да бъда назначен са много по-големи. Колкото по-престижна и отговорна е работата, толкова по-големи са шансовете ми.

- Мога да бъда сигурен, че колегите ми няма да си помислят, че съм получил работата само защото съм мъж – дори това да е истина. (още)  

- Решението дали да бъда назначен никога не зависи от това, дали планирам да имам деца в близко бъдеще.

- Ако не получа повишение, това няма да бъде защото съм мъж. 

- Ако се проваля в работата или в кариерата си, това никога няма да бъде използвано като аругмент, че мъжкия пол е некадърен.

- Ако изпълня същата задача като някоя жена, и оценката за работата е субективна, хората ще предполагат, че съм се справил по-добре. 

- Много по-малко вероятно е да се сблъскам със сексуален тормоз, отколкото колегите ми жени. (още)

- Ако избегна затвора, шансовете ми да бъда изнасилен са незначителни. (още)  

- Ако бъда изнасилен, никой няма да предположи, че "е трябвало да се пазя по-добре" или че съм си го заслужил заради начина, по който съм облечен.

- В много по-малка степен ми е втълпявано да се страхувам, когато ходя сам по тъмно на обществени места.

- Ако избера да нямам деца, никой няма да оспори моето мъжество. 

- Ако имам деца и не се грижа за тях, никой няма да оспори моето мъжество. 

- Ако имам деца и се грижа за тях, ще бъда особено възхваляван за родителските си качества, дори и те да не са кой знае какви. (още)  

- Като дете са ме окуражавали да бъда по-активен и общителен, отколкото моите сестри. 

- Като дете съм могъл да избирам между множество позитивни, активни и не-стеротипни герои от моят пол в детските книги, филми и игри. Никога не е трябвало специално да ги търся – героят от мъжки пол съществува по подразбиране. 

- Като дете съм получавал много повече внимание и насърчение от учителите, отколкото съученичките ми. (още)

- Мога да включа телевизора и да отворя вестник и да видя навсякъде представители на своя пол представени по подразбиране като "всички хора".

-Мога да бъда сигурен, че във всекидневния език винаги ще бъде използван моят пол. Например: "В каквато и трудна ситуация да изпадне човек, той трябва да живее!" 
 
- Ако не се справям добре с финансите си, никой няма да заяви, че това е защото съм мъж.  

- Ако не се справям добре с шофирането, никой няма да заяви, че това е защото съм мъж. 

- Ако правя секс с множество жени, никой няма да ме нарече "курва", нито пък ще се отнася с мен "като с курва". (още)  

- Колкото повече сексуални партньори имам, толкова по-голям е престижът ми сред моите приятели. 

- Не нужно да се тревожа, дали облеклото ми не е прекалено предизвикателно и че някой може да използва облеклото ми като повод за сексуален тормоз. (още)  
 
- Моите дрехи обикновенно са по-евтини и по-качествени, отколкото женските дрехи. Макар да имам по-малък избор, моите дрехи отговарят на нормалната мъжка конструкция и тегло. (още)  

- Поддръжката на външния вид, който се очаква от мен, е сравнително евтина и не отнема много време. (още)  

- Ако не съм стандартно привлекателен, неизгодите от това са малки и е лесно да бъдат пренебрегнати.

- Външността не е главния фактор, според който е оценявана моята привлекателност за другия пол. 

- Мога да изкажа мнението си на висок глас, без да ме наричат "креслива женска". Мога да бъда агресивен, без да се боя, че ще ме нарекат "кучка". 

- Мога да поискам да бъда легално защитен пред насилие, случващо се предимно на мъже, без това да се тълкува като егоистично специално изискване, тъй като този тип насилие се нарича "престъпление" и представлява главна грижа на обществото. (Насилие, което се случва предимно на жени, се нарича "домашно насилие" или "сексуално насилие" и се третира като специален случай).

- Моята способност да взимам решения и моите способности въобще, няма да бъдат поставяни под въпрос в зависимост от това, кое време на месеца е. 

- Когато поискам да говоря с началника, много по-вероятно е това да бъде човек от моя пол. Колкото по-висока и отговорна е позицията, толкова шансовете са по-големи. 

- Моите политически представители са главно хора от моят пол. Колкото по-висока и престижна е позицията, толкова по-вероятно е това. 

- Почти всяка религия на света е оглавявана от хора от моя пол. Дори Бог, в повечето религии, е мъж.

- Повечето от религиите твърдят, че аз трябва да бъда глава на семейството, а жена ми и децата ми трябва да ми служат и да се подчиняват. 

- Никой не очаква от мен да си сменя фамилията след като се оженя и никой няма да ме пита защо не съм я сменил. 

- Ако живея със своята съпруга или партньорка, почти сигурно е, че ще си разделим домакинската работа така, че тя да изпълнява повечето задачи, особено най-неприятните и неблагодарните. (още)  

- Ако имам деца със своята съпруга или партьорка, почти сигурно е, че тя ще поеме по-голямата част от задълженията около тях, особено най-неприятните, рутинните и неблагодарните аспекти от отглеждането им. 

- Ако имам деца със своята съпруга или партьорка и се окаже, че един от нас трябва да пожертва кариерата си заради тях, почти сигурно е, че пожертваната кариера ще бъде нейната. 

- Мога да бъда смятан за "добър мъж", благодарение на нещата, които не правя. Ако не бия, не изневерявам и не лъжа, значи съм "добър". За сравнение, жените рядко получават определението "добра жена", заради нещата които не правят. 

- Ако реша да се разведа, шансовете ми за следващ брак или връзка са много по-добри, отколкото щяха да бъдат, ако бях жена. 

- Списанията, билбордите, телевизията, филмите, порнографията и фактически всички медии са пълни с скъдно облечени жени, сложени там с намерението да се харесат на мен. 

- Имам достъп до порнография, включваща всички видове секс, в които мъже унижават жени. Всъщност, това е дефиниция на по-голямата част от съществуващата порнография. 

- Обществения натиск, че съм длъжен да бъда слаб е много по-малък, отколкото щеше да бъде, ако бях жена. (още) Ако съм дебел, много по-малко вероятно е това да се отрази на положението ми в обществото и на финансите ми, отколкото ако съм дебела жена. (още)

- Ако съм хетеросексуален, шансовете ми да бъда бит от своя партньор в живота са незначителни.  

- Ако вляза във физически конфликт с човек от другия пол, най-вероятно ще го спечеля. 

- Напълно непознати хора не ми подвикват на улицата и не коментират външния ми вид.  
(още)  

- Докато говоря, много по-рядко съм прекъсван от жени, отколкото жените са прекъсвани от мъже. 

- Имам привилегията да не знам за съществуването на мъжка привилегия.

Авторство: Alas, a blog  

Преводът е правен от мен и е смислов, не дословен. Някой части от текста съм променила, други – съкратила, трети са взети от The Black Male Privileges Checklist . Получила съм разрешението на авторите да променям текста. Ако някой се кани да ми обърне внимание върху факта, че превода ми не е буквален, моля да не си прави труда.

22 януари 2009, четвъртък

You know you are Bulgarian when...

Списъка на незнам-си-колокото признака, че си българин винаги ме е дразнил. Незнайно защо, обаче си мислех, че това е някаква уникална българска форма на мазохизъм. Нищо подобно.


You Know You аre Arab When....  

You Know You are Persian When...  

You know you’re from Canada when…

You know you are Macedonian when... 

You Know You Are Chinese When...

You Know You're Croatian When... 

You Know You're Cuban If...  

You Know You're Filipino If... 

You Know You're from Italy when... 

You Know You're Turkish When... 

You Know You're Indian When...  

You Know You're Serbian When...

You know you're Israeli if..

You know you're Japanese when... 

You know you're Latvian when... 

You know you're Romanian when...  

You know you’ve lived in Spain when…

You know you’re NOT Greek if…

You know you're Swiss when...  

You Know You're Thai When...

You know you are (or feel) Danish when... 

You know you are Khmer when...  

You know you are Albanian when... 

You know you're from Iceland when... 

You know you're Jewish when...  

You know you're a Papua New Guinean when...

How you know you’re Mauritian, when... 

You know you are Russian when...  

You know you are Nigerian, when...  

You know you're Taiwanese when...

You know you Are Bulgarian When...  

You know you are Welsh when... 

You Know You're Slovenian When... 

You Know You are from Finland if...

You Know You Are An Alaskan When... 

You know you're Polish when...

You know you're Irish when... 

You know you are Sri Lankan when...

You are Iranian if... 

You know you are Lebanese when...

Are you czech? you know you're czech if...

You Know You Are A Nepali When... 

You know you're a Moroccan when... 

You Know you're Brazilian when... 

You Know You're British When...

You know you're French when...  

You know you're from Canada when...  

You know you're from Scotland when...

You know you're German if... 

You Know You're Indonesian When... 

You know you live in Hungary when... 

You know you are Mexican if...  

You Know You're Norwegian When... 

You know you've been in Finland too long when... 

Но когато започнеш да търсиш откъде си според тези признаци, можеш здравата да се объркаш – Източна и Средна Европа, плюс Русия, твърдят, че по-малката им сестра може да надпие всеки американец. Източна Европа, Русия и Арабския свят смятат, че само при тях се изпращат на вратата по един час. Навсякъде, освен в Щатите, смятат, че ако някой ти се усмихне на улицата, той или е пиян, или идиот, или американец.

Една трета от света се кълне, че яденето не е никакво ядене без хляб, друга – без ориз, а трета – без картофи. Огромна част от света се оплаква, че родителите им още не са разбрали, че през последните 20 години телекомуникациите са се подобрили и вече не е нужно да се крещи по телефона. Огромна част от хората са били научени като малки да казват "чичо" и "лельо" на непознати хора и пазят лоши спомени от точилката, черпака или дървената лъжица, с която ги е налагала баба им. Но всички обожават готвенето на баба си и домашно произведения алкохол на дядо си. Баба им и дядо им винаги си имат някакъв "пенкилер", с който лекуват всичко. Родителите им постоянно ги проверяват и непрекъснато ги подпитват кога ще се оженят.

Всяка нация си има любимо ядене, чието име е непроизносимо за чужденците и им изглежда извънредно гадно. Всички в хор се самообвиняват, че пият прекалено много.
И все пак, българите сме абсолютно уникални... Нали? Нали?

13 януари 2009, вторник

Привилегията да бъдеш мъж

Това, което повечето мъже не искат да чуват е, че всяка жена се страхува от мъжете.

Разбирам ги – чувстват се застрашени, несправедливо обвинени, принудени да се защитават заради нещо, което не са извършили. Но както веднъж обяснявах на моя любим, ако сега пред нас застане един чернокож и каже: “Вие, белите хора, винаги сте подтискали черните”, просто няма как да не се съгласим с него, въпреки че ние двамата дори не познаваме черни хора, камо ли пък да ги подтискаме. Бялата ни кожа автоматично ни дава някаква привилегия, която макар да не усещаме, веднага би сме усетили ЛИПСАТА и. 


Човек не осъзнава, че има някаква привилегия, докато не я загуби. Ако си физически здрав, не го оценяваш, освен ако някаква злополука или болест не те принуди да видиш света от перспективата на инвалид. Никога не съм се чувствала така глупаво, че имам здрав слух, както когато се оказах на тъмна спирка сред група глухонеми хора и трябваше да им пиша на телефона си, за да се разберем.

Затова напълно разбирам мъжете, които се чувстват глупаво, когато разберат, че цял живот разполагат с привилегия, с която жените не се ползват.

Съществена част от възпитанието на всяка жена е да се пази от мъжете. Това което от малки ни набиват в главите е “Пази се! Не ходи сама през нощта! Най-добре не ходи никъде сама, не се запознавай с никого, освен ако не те представят познати; не се доверявай на непознати мъже, особено ако изглеждат извънредно дружелюбни, понеже за всяка услуга, която ти направят, ще искат заплащане в натура”.
Всяка жена, дори да е шампионка по бокс, живее с мисълта, че винаги може да бъде нападната, изнасилена и убита от мъж. И напълно основателно – три четвърти от тежките престъпления се извършват от мъже върху жени. И най лошото е, че нашето патриархално общество хвърля вината върху жените.

Това, което всяка изнасилена, пребита или малтретирана жена чува първо е: “А ти с какво го предизвика? За такива работи винаги трябват двама души! А ти защо не си се пазила? Защо си го поканила у вас? Не си ли доста тъпа, че си му повярвала? Ти сама си си виновна!”.

Да си жена, означава, че ти предстоят много ситуации, в които както и да се държиш, каквото и да направиш, както и да реагираш, все е неправилно. Ако мъж ти прави цинични “комплименти” – ако се засрамиш и изчервиш, си задръстена и тъпа. Ако му забиеш един шамар, тогава си зла мъжемразка, която не рабира от майтап. Ако му отговориш в същия тон, значи си курва, която “си го търси”. 

Ако мъж те мрази и те напада, словесно или физически – отново същото. Ако му отвърнеш по същия начин, значи го предизвикваш. Ако го игнорираш – значи си надута и нямаш чувство за хумор. Ако се стараеш да не му даваш повод и го избягваш – значи си родена жертва, която си заслужава всичко най-лошо, което може да и се случи.

Да си жена, накратко, означава че не разполагаш със себе си. Твоето тяло, твоето АЗ е обществена собственост. Всеки мъж може да дойде и да си прави каквото си пожелае с теб и накрая виновната си ТИ.

Разбирам мъжете, които се чувстват глупаво и неудобно, разбирайки този факт. Те никога не са искали подобна привилегия, никога не са молили за нея – но е факт, че обществото им я дава, без да ги пита. 

Един разумен и мислещ мъж би следвало да разбере своята привилегия и съзнателно да се опита да не я използва. Една мислеща и разумна жена би следвало да осъзнае, че живее в патриархален свят и вместо да се намести удобно в някоя от ролите, които този свят и отрежда, да има смелостта да търси нови модели на поведение. 

08 януари 2009, четвъртък

Справедлив свят

Винаги ще съществува огромна разлика между тези, които питат "Защо работите не вървят", и тези които питат "Какво трябва да се направи, за да тръгнат".

Бернар Вербер


На теория всички знаем, че светът не е справедлив. Боб Марли умира на 36 от рак. Доктор Менгеле умира на 75 на плажа в Бразилия. Чудесни, талантливи и добри хора остават без работа и без партньор, докато вулгарни, зли и глупави хора просперират. Но на практика отвсякъде ни бомбардират съобщения, гласящи обратното.

"Бездомниците са мързеливи пияници, които дори да получат работа, няма да я работят – предпочитат да просят."
"Дебелите хора са дебели, защото само си седят на задика и се тъпчат. Ако имаха воля, щяха да отслабнат."
"Бедният е беден, защото е прост!"

Казвали ли сте някоe от тези неща? Аз съм казвала. Истината е, че казвайки нещо такова, човек сам се успокоява: "Никога няма да стана 200 кила, понеже имам силна воля. Никога няма да изпадна дотам, че да живея на улицата, понеже съм работлив. Вселената няма да позволи на добър човек като мен да му се случи нещо лошо. Лошите неща се случват на лошите хора." и също: "Не съм длъжен да помагам на нещастните хора или да изпитвам съжаление – те сами са си виновни".

Всеки от нас живее в един специален свят, където нищо лошо не се случва без причина. Е, дядото на еди-кой си умря, но това можеше да се очаква – стар беше вече. Едно познато семейство се разведоха, но те не се разбираха така и така. Един съсед се разболя от рак, но той си беше противен тип и преди това. Една позната я изнасилиха, но тя винаги си е била въртиопашка.

В нашия свят всичко се случва поради определена причина. Има един друг свят – където хората си прерязват гърлата заради жълти стотинки и невинните страдат, но това не е нашия свят. Защо да бъдем готини и толерантни, ако това не е гаранция, че сме предпазени от лошите неща? В що за свят бихме живели, ако лошите неща се случваха на свестните хора, а хубавите на кофти хора - нали така?

Това явление не е останало незабелязано от учените психолози и дори си има име – феномена на справедливия свят.
Това е инстинкивната вяра, че в края на краищата всеки получава каквото си е заслужил. Този защитен механизъм ни позволява да си запазим здравия разум и да вярваме, че ако сме добри, честни и работливи, ще постигнем каквото желаем. Това е принцип, с който сме закърмени – като се започне от детските приказки, където злата грозна вещица изгаря в пещта, а добрия юнак получава принцеса и половин царство, та се стигне до многобройните филми и сериали, където добрия лекар/полицай/детектив разрешава успешно случая, а лошите си получават заслуженото.

На този аргумент всеки би се измял че той, разбира се, не вярва в тези глупости, че не разсъждава толкова елементарно. Но какво се случва на практика?

Повтаряме като зомбирани: "Не е луд този, който изяжда зелника, а този, който му го дава!","Ми той като позволява да се държат така с него, така му се пада!", "Да е мислил предварително, нямаше нищо такова да се случи!". Отъждествяваме човека със ситуацията, в която е попаднал. Имаш проблем – значи ти си проблемът. Човекът, изпаднал в тежко положение е автоматично възприеман като глупав, мързелив, досадно мрънкащ.

Всички вярваме, че сме добри, почтени хора, който първи биха помогнали на човек, изпаднал в беда. Но в действителност, когато се озовем в подобна ситуация, започваме да търсим под дърво и камък причини, поради които да го обвиним, че сам си е виновен. Защото ако се отъждествим с жертвата на несправедливост, рискуваме да влезем в "нейния" свят – светът, където се случат лоши неща. Току-виж, по нас полепнал лош късмет и докато се усетим, вече сами сме жертви.

И това си има име – нарича се Victim blaming.
Популярен пример за това е, че много по-често жените са тези, които обвиняват жертвите на изнасилване, че "сами са си виновни", отколкото мъжете. Психологическото обяснение на тази ситуация е, че жените се чустват застрашени от реалната възможност това да се случи и на тях и обявявайки жертвата за "глупава", се подсигуряват, че "на мен не може да ми се случи, аз съм умна".

В книгата на психолога Мелвин Лърнър "The Belief in a Just World" се описва друг пример: множество жертви на изнасилване прехвърлят вината за станалото върху себе си и отказват да признаят, че вината е преди всичко на насилника. Влиза в действие следният защитен механизъм: "Аз съм виновна – поемам контрол върху ситуацията. Направила съм глупост – повече няма да я правя. Следователно съм застрахована, че това е само инцидент, който няма да се повтори".

Но всъщност не е чак толкова важно, дали несправедливо се самообвиняваме в или обвиняваме някой друг, вместо истинския виновник. И в двата случая защитаваме не толкова себе си, колкото вярата си в "Справедливия свят".

Затова винаги се намират стотици доводи се оправдае насилника и нито един в подкрепа ма жертвата. Понеже така е по-лесно. Понеже така можем да продължим да вярваме, че "в края на краищата, всичко някак си ще се подреди". И не е нужно да поемаме лична отговорност или да променяме каквото и да било – Вселената си знае работата.

Но това не е толкова интересно. По-интересното идва, когато човек се научи да разпознава този стереотип и започне да забелязва колко дълбоко е залегнал в основата на ежедневните ни разсъждения. А още по-интересно става, когато се опитаме нарочно да не го използваме.

Изведнъж се оказваме като в безтегловност – не е чак толкова сигурно, че този, когото са ограбили е бил престъпно невнимателен, не е чак толкова сигурно, че този когото мачкат сам си го е заслужил със слабия си характер, не е чак толкова сигурно, че този, който не може да си намери работа просто не търси както трябва.

Или както казва Джон Ленън – помислете и нещо сторете.

04 януари 2009, неделя

Изгубено в превода

Какво по-приятно прекарване на зимния неделен следобед от това, да се свиеш до печката и да си четеш някоя книжка, докато навън сънливо се сипе сняг!

Идиличната картина обаче рязко е нарушена от истеричен смях и виене, разнасящи се откъм привидно нормалната фигура с привидно сериозната книга "Хляб по водите" на Ъруин Шоу.

"- Какво ще стане според вас с това момче Ромеро?

Странд се замисли за момент.

- Ролинс казва, че ако отиде в затвора, щял да свърши на улицата и тогава вече нямало да носи нож, а пистолет на колана си и "трева" в джоба си. Предполагам, че под "трева" има предвид хероин или кокаин." 

И аз отдавна подозирах, че "трева" е кодово наименование за онзи "кокаин", дето си го боцкат наркоманите.