Dismissed

Тъй като не съм отраснала с MTV, през двете години, когато живях в квартира със сателит го гледах с въсторжен научно-изследователски интерес. Особено любимо ми беше шоуто Dismissed. Сценарият на шоуто е следния: едно момиче/момче трябва да си избере измежду две момчета/момичета. Двамата съперници/съпернички имат по половин ден да очароват обекта. Интересно беше да се види колко различно подхождаха момчетатата и момичетата към задачата. Момичетата обикновено си харесваха единия още в самото начало и не си променяха мнението до края на играта, каквото и да се случеше. (Изключение видях само веднъж: момичето толкова си хареса единия младеж, че го целуна още в началото на деня. При което той така се наду и се самозабрави, че започна да се държи отвратително със съперника си и да го унижава публично. Момичето се отврати от него и избра другото момче). Другият вариант беше момичето да не хареса нито единия от двамата и накрая да си избере този, който и е по-малко несимпатичен.

При момчетата хавата беше съвсем друга - страхотно се изживяваха в ролята си на “избиращи” и насърчаваха момичетата да си съперничат. Насъскваха ги една срещу друга, тенденциозно флиртуваха ту с едната, ту с другата, за да ги накарат да ревнуват и си умираха от кеф, ако се стигне до скандали и сцени. Редовно измисляха различни състезания между момичетата и до края на играта очевидно не бяха сигурни коя да изберат. 

Но краят винаги беше един и същ - момчето си избираше не по-красивата, не тези с по-големи бомби, а тази от двете, която има по-голямо самочуствие. Без изключения. Тази, която се имаше за красавица и беше по-самоуверена, винаги печелеше.

Изводът се налага от самосебе си – да имаш ниско самочувствие е не просто неуспешна тактика, а направо социално самоубийство.

Да бъдеш скромен и да не се изтъкваш, на практика означава, че привличаш два вида хора – мислещи, добри хора, които оценяват скромността (за съжаление са адски малко и предимно си седят у дома) и хищни психари, които искат да се въползват от теб (за съжаление са адски много и са навсякъде). “Нормалните” хора много не налитат на срамежливци. 

Така че, да бъдеш самоуверен е не просто стил на поведение, а въпрос на оцеляване. За щастие, самоувереността се научава. Също като карането на колело, тениса и правописа, това е игра, която има своите правила.

Много хора бъркат самоувереността с екстровертността, или дори с откровенното нахалство. Докато истинската самоувереност всъщност означава да познаваш добре самия себе си – парадоксално, интровертите умеят това много по-добре от екстровертите.

За да си самоуверен не е нужно устата ти да не спира да мели, или да познаваш половината град. Добрата новина е, че можеш да бъдеш пълен темерут и при това – самоуверен. Достатъчно е да познаваш добре силните и слабите си страни и да не чувстваш потребност да се извиняваш за това, което представляваш.