Хомосекуални и хетеросексуални хора се карат дали сексуалната ориентация е научена или вродена. Аз казвам – какво значение има?
Винаги съм подкрепяла теорията, че хомосексуалната ориентация е вродена. Струва ми се логично, след като във всяко общество, по всяко време хомосексуалните хора са били около 4%. Но напоследък прочетох няколко публикации, които ме накараха да се замисля – ами ако е (съзнателен/несъзнателен/полусъзнателен) избор? И стигнах до извода, че дали хомосексуалната ориентация е вродена, или е избор – моята реакция ще бъде все същата.
Аз не съм се родила вегетарианка, феминистка, агностичка, дарвинистка, почитателка на елетронната музика, защитничка на ЛГТБ правата. Такава съм станала – по собствен избор. Не защото желая да провокирам някого, а защото моят избор ме кара да се чувствам щастлива, пълноценна, доволна от себе си.
В моето семейство никой не носи обици – майка ми винаги е твърдяла, че това е варварски навик, сестра ми никога не е изпитвала потребност да си дупчи ушите. Но аз от крехка възраст жадувах за обици и откакто съм пълнолетна нося обици и пиърсинги къде ли не – не защото искам да се противопоставям на семейната традиция, а защото това съм аз. Такава се харесвам – с обици.
Може да се спекулира дали желанието ми да си дупча кожата е вродено, наследено или научено. Но кого го интересува? Аз съм тук, присъствам на света – индивид с леко надупчена външност – и се предполага да имам същите права като всяко друго човешко същество.
Ако нечий избор е да обича човек от собствения си пол, защо този избор да заслужава по-малко уважение, отколкото ако е вродена/генетична/наследена особенност?
28 април 2009, вторник
Спорно ориентиране
Публикувано от Denia в 20:11
Етикети: клише, патриархат, стереотипи
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
12 коментара:
Ъъъъъ, при някои просто нещата се объркват на ниво хромозоми, но да оставим тия хора, при които хомосексуалността е наложена от природата. Да кажем, че тия които я избират като знак на "протест" са ми малко непонятни. Както и тия които ползват хомосексуалността за да се самоопределят. При хетеросексуалните има условни определения, като "аниматор", "физик", "спортист", "лентяй" и т.н. При хомосексуалните съществува положението:
- Ти какъв си?
- Гей...
Сякаш няма хиляди други неща с които може да се определи освен със сексуалните си предпочитания(колко плоско).
В крайна сметка нямам нищо против хомосексуалните хора стига да не ми завират хомосексуалността си в лицето.
Тези, които се смятаме за толерантни и цивилизовани хора, смятаме за нужно да уважаваме чуждата религия – само дето никой не се ражда християнин, хиндуист, мюсюлманин.
Хората се раждат в религиозни семейства, които ги учат на определена вяра. Ако запазят семейната вяра, заслужават ли по-малко уважение, отколкото ако сами си изберат към коя религия да се присъединят?
Не мисля че наследствеността има особено значение за сексуалната ориентация. Просто сексуалните предпочитания на хората са толкова разнообразни, че ме съмнява че има достатъчно място в генома ни за тях. Така че си мисля, че сексуалните предпочитания основно се определят по доста сложен начин от средата и културата и че надали на японците им е наследствено. Въобще винаги са ми се стрували леко глупави опитите да се обосновава човешко поведение по чисто генетичен начин. Тъй като ако нещо е наследствено се смята за естествено, някои си правят грешния извод, че ако не е наследствено не е естествено. Основен аргумент на хомофобите е че само хетеро секса е естествен. И от там идва манията да се доказва че хомосексуална ориентация е наследствена. Аз не виждам обаче, защо трябва само на естествени неща да караме. Естествено е да пикаеш където те хване нуждата, ама за щастие не го правим в повечето случаи.
Принципно въпроса ти би трябвало да е толкова незначителен колкото и "Кои уважаваш повече естествено червенокосите или боядисаните?", дефакто обаче не е.
Общо взето за мене толерантността е да гледаш на релевантните качества на човека(квалификация за работа, възгледи за приятел и т.н.), а не на това какъв е попринцип(комунист, негър или лесбийка). Няма значение дали тия хора са се родили такива, или са си избрали. За уважението, пък ми е съвсем странно да уважавам някого, само защото (не) принадлежи към някаква група хора. Уважението би трябвало да е заради постъпки, не за етикета който си е лепнал/са му лепнали.
Между другото случайно ли коментара ти ми напомня за Richard Dawkins:)?
- Ти какъв си?
- Гей.@sepuko - никога не ми се е случвало да водя подобен диалог и силно се съмнявам да се е случвало на теб. Повечето хомосексуални хора по очевидни причини се крият, а тези които не го правят, заслужават уважение за смелостта си.
@Канев - Донякъде съм съгласна с теб, но не бих приравнявала хомосексуалността с кинкове и фетиши - просто защото не е вярно. Има хетеросексуални хора с фетиши, има и хомуслексуални хора с фетиши. Фетишът си е фетиш, ориентацията си е ориентация.
Да, аргументът, че хората не се раждат религиозни е на Дуокинс, но аз съм го използвала в подкрепа на различна теза.
В интерес на истината познавам не малко хомосексуални хора, и от двата пола. Никога досега не ми се е случвало да стана свидетел на разговор от типа "Ти какъв си? - Гей." Повечето хора с такава ориентация избягват разговори на тази тематика, особено пък в България.
Между другото, хомосексуализмът не е разпространен само при хората, има си го в животинския свят от край време.
На мен никога не ми е пречило това явление. Дразни ме по-скоро лицемерието на хора, които казват "само да не ми го навират в лицето", при положение, че намират за напълно нормално да ни заливат отвсякъде с образи на жени, които служат като обекти за сексуално задоволяване на мъже, но подскачат като ужилени, когато двама мъже се държат за ръка.
@Denia Нямах намерение да приравнявам сексуалната ориекнтация с разните фетиши. Очевидно почти всички хора си падат по хора, а доста малка част се възбуждат от обувки. Просто давах пример, че сексуалността на хората не е само генетично предопределена, ами и сериозно зависи от средата и случките в живота на човека. Фетишите са добър пример за леко избирателната толерантност на хората. Всеки по-нормално и либерално възпитан човек няма особен проблем с гейовете, обаче ако не си японец, техните изпълнения надали биха ти се стрували нормални.
По началния въпрос вродено или избрано е по-приемливо? Аз си мисля, че всичко би трябвало да е приемливо, докато никой не те кара да участваш и не вреди на участниците или околните. Според мене ако някой докаже че японските фетиши са генетични, ще ни е по-лесно да го примемем за нормално. Затова и някои хора имат нужда от генетичен аргумент за нормалността на хомосексуалните. Даже не виждам защо трябва да приемаме нещата за нормални. Би трябвало това че някой е различен от тебе или нормата да не е особен проблем.
На въпроса "Хетеро или гей?" винаги съм придавала същата важност като на "Обичаш или не обичаш шоколад?", т.е. това си е въпрос на лично предпочитание и защо е така би трябвало да си е само и единствено твоя си лична работа. Дали си добър човек ми е много по-важно от това с кого си лягаш (или искаш да си легнеш). Съвсем честно, искрено недоумявам защо хората обръщат толкова голямо значение на второто, напълно пренебрегвайки първото.
Отдавна съм се отказала да мисля дали хомосексуалността е въпрос на избор, на стечение на обстоятелствата или е генетична заложеност. И доколкото ми е известно, няма теория, която убедително да е успяла да докаже едното или другото. Просто е част от теб - факт, който осъзнаваш на определен етап от развитието си.
Въпрос на избор е обаче да решиш дали ще проявиш хомосексуалността си или ще предпочетеш да заблуждаваш себе си и другите в името на каквото и да било. И в двата случая има много какво да губиш, но си принуден да направиш такъв избор и какъвто и да е той, никой няма право да те осъжда.
Идеята, че е генетично всъщност е вредна именно за свободата. Защо? Защото те убеждава, че на който и от двата полюса да се намираш, е невъзможно да преплуваш до другия. А това просто не е вярно. Ние сме хора. Можем да попаднем навсякъде. Можем да бъдем всичко.
Естествената ми реакция като прочетох статийката ти беше "Е, и?". Казвам го в смисъл на това, че разсъжденията относно даден ФАКТ (като разнообразието на сексуални ориентации) са толкова изтъркани и безплодни, че единствента цел изобщо да се повдига тази тема е убеждението на някои хора, че думата ГЕЙ е равносилна на провокация.
Еми не е. Поне за малко по-интелигентната част от обществото даже е скучна. Защото няма какво ново да се каже повече. Защото да си ГЕЙ не е fashion statement; дори да е (с което се връщаме на темата за съзнателния избор на сексуалността), не е и философска, морална, ралигиозна, смисловоопределяща позиция, награда за принос към науката или прочее, че да има смисъл да се гордееш.
Да си ГЕЙ е факт, за бога; нито допринася, нито отнема нещо от личността ти.
Може би гледам от собствената си камбанария - мен никой не ме е преследвал заради сексуалността ми и вероятно поради тази причина я възприемам за нещо достатъчно естествено, за да не говоря по 24/7за нея.
Гейове, лезбийки, хетеро принцове и хетеро принцеси - обичайте се, т'ва е! :)
Винаги имаме избор - лесен или труден и това е аксиома! Ако нашият избор не вреди на другите, той не е тяхна работа
Публикуване на коментар