картинката е от The Brick Testament
Мисля, че установих защо котките са толкова смешни животинки. Те се вземат прекалено на сериозно. Особено докато са малки, котките са внушителни колкото пюшена играчка. В същото време излъчват самочувствие и достойнство като за стадо лъвове. Именно този контраст ги прави толкова забавни.
Една позната тема от филмите: някой заболява от неизлечима болест. Изчаква да не може да се вдигне от леглото и започва да моли най-близкия си (родител, дете, партьор) да го убие, за да не се мъчи.
Къде е логиката? Ако аз се разболея от неизлечима болест, бих направила следното: изчакам да зазлея, но чак толкова, че да не съм способна да се помръдна от леглото – след което се самоубивам. Какъв е смисъла да тормозиш най-близкия си човек и да го превръщаш в убиец, причинявайки му неизлечима травма за цял живот? Единствената възможна причина е, че нямаш кураж да се самоубиеш и прехвърляш отговорността на някого другиго – нека той да се бори с вината, нищо че неговият живот продължава, а твоя свършва.
Замисляли ли сте се някога каква точно е ролята на Светия дух? Според мен е там само за калабалък, колкото да не са Света двоица. Целия Стар завет е посветен на Светия отец – бог, Новия завет пък е за приключенията на Исус, а Светия дух (освен че в началото прехвърча над водите) се вясва само колкото да освети Мария и после изчезва, забравен и недооценен. Ако Исус е фронтмена, който се появява на всички плакати, а Бог - китариста, който движи групата, Светия дух определено е басиста, който винаги остава на заден план.
Никога няма да проумея защо толкова често, докато стоя на спирката минаващи хора се блъскат в мен, при положение че има достатъчно място да се разминем. Не е ли логично този, който се движи, да избегне този, който стои? Тези хора докато вървят, не си ли казват: “Хей, насреща си виждам препятствие – чакай да го заобиколя!” или се предполага докато стоя на спирката да въртя глава на всички страни, да предвиждам кой в каква посока е тръгнал и да подскачам насам-натам все едно съм под обстрел?
Публикации
14 коментара:
Мен ако питаш и Исус е за калабалък и баща му. А може хората да се блъскат в теб в изблик на неандерталска любов...
Denia,чела ли си "Богомил Райнов"?
@sepuko - ха-ха, добре казано (това за Исус и баща му)
@Анонимен - защо Богомил Райнов е в кавички? Да, чела съм някои негови книги.
Толкова много неща нямат смисъл в целия ни живот ...
Важното е да се забавляваш и да намираш начини да осмисляш безсмислиците :))
А аз много време си мислех, че е "Отца и сина, и света го духа" :)
Хич и съм нямал предвид "го духа" в преносния смисъл - този смисъл го разбрах много след това. Представях си съсвем буквално как го духа света.
@Анонимен: а ти чел ли си "Бел Прев"? :)
Аз си мислех, че е света Годуха - някаква светица, за която не съм чувал. Казвам го само за да се види, че има и алтернативи.
Честно да си кажа - има и такива дето ядат гъбите сурови. То и аз даже съм хапвала такива :)))Върху пица. А това с блъскането подозирам, че е нарочно в повечето случаи.
Бе, то и аз си хапвам по някоя сурова гъба докато ги чистя - нито са гадни, нито са отровни. Но сирене със вкус на сурови гъби... не разбирам каква е идеята.
@sepuko шшш , та какво думаш за неандерталците?!
@Denia,
Защо се блъскат - защото всеки се е отплеснал нанякъде и се движи по инерция. Добре че не карат коли...
А светият дух кой знае от кой стар мит е останал. Някой специалист по древни религии и митологии може би ще знае. Все пак в Библията и евангелията има наследени много неща от други вярвания.
А за котките - само да не си мишка :-D
Не мисля, че е редно да се плюе по Християнството от хора, които не го разбират. Всеки смята, че каквото не разбира, трябва да е глупаво, но това е доста елементарна заблуда. Между другото, неразбирането на Християнството не е невежество или липса на интелект - Бетранд Ръсел също не го е разбирал, но това не го прави по - малко велик философ и математик
Пустата рационалност пречи да бъде разбрано това християнство. Няма проблем, нали тия, дето не го разбираме, ще отидем в ада :)
Аз пък много мразя като ходя по тротоар или алея и срещу мен да вървят в редица 2-ма, 3-ма, 4-ма или колкото там може да се поберат така, че аз, идейки им насреща, да трябва да се обърна настрани или да навлязя отстрани в тревата/калта или да сляза на платното, че да се разминем. От скоро използвам друга тактика - вървя си на-вдясно, както си му е редът, но без да излизам от алеята/тротоара и се стягам, като при разминаването давам леко напред лявото рамо, че да компенцирам сблъсъка. Така отхвърлям нещастника, който се "разминава" с мен, че се чуди откъде му е дошло. Ако са само момчета може да ми се карат или да скочат нещо на бой, но аз го имам предвид и съм готов да хукна.
А, и сега се сетих, като излизах от офиса, за друго. Другото нещо, което мразя е бутането при разминаване в асансьора. Например, сградата на нашия офис има асансьор, чиято врата се отваря автоматично с плъзгане настрани. Като съм вътре и слизам за партера си стоя пред вратата на средата и чакам да се отвори та да си изляза. Отваря се та и що да видя- тълпа хора напират челно срещу мене да влизат в асансьора. Абе чакайте бе, бе чааааакайте бееееее! Абе чакайте да излезем първо хората, дето сме вътре, па полсе ще влизате вие, бе!
Там практикувам вече отново споменатата практика с вървенето право напред, все едно съм сляп, но само ако те тръгнат да влизат. Това става ако преди това аз съм направил първата крачка да излизам.
Много по-често, обаче, става друго. Като се отвори вратата (и аз преди това съм чул глъчка и знам какво ме чака) аз стоя на средата на отворената врата на асансьора и не помръдвам, като същевременно гледам право в очите най-първия от стадото, който е срещу мене. След секунда-две колебание, той се отмества настрани, правят го и другите отзад и аз (и останалите от асансьора) се промушваме в шпалира. Понякога челното говедо се отмества само маалко встрани, колкото да маркира, но аз продължавам да стоя абсолютно неподвижно докато то се усети и се измести напълно встрани така че да излезем спокойно.
П.С.: Аз като си чакам асансьора винаги стоя встрани, за да могат евентуано ако има хора вътре да си излязат спокойно, а не да им се навирам в лицата.
Не рационалността - ирационалността пречи да бъде разбрано. избирателно четене, вадене от контекст, буквално четене - все такива ирационалности
Публикуване на коментар