Когато бях дете, адски се притеснявах да гледам любовни сцени, седнала между родителите си на кушетката пред телевизора. Да не говорим, че в онази крехка възраст френските целувки ми се струваха върха на гадостта.
Вече не гледам телевизия с родителите си, а целуващите се герои не ме отвращават – просто ме отегчават до смърт. Хубаво, обичат се хората – да са живи и здрави – но защо трябва да губя толкова време от живота си, за да ги наблюдавам? Нима се предполага всички зрители да сме воайори? Не е ли достатъчно да покажат за няколко секунди героите, които се целуват и после падат на кревата и да оставят останалото на въображението на зрителя? Мързелива работа от страна на сценаристите – вместо да измисляме някакъв екшън или диалог, кажете на актьорите да се полигавят пет-десет минути и работата е готова.
Ако мислите, че нарочно си избирам романтични филми, за да се дразня – нищо подобно. Бягам от романтичните филми като дявол от тамян. Нищо не може да ме накара доброволно да гледам филм, в който някой на някъде търчи, за да успее в последния момент да каже на някого другиго, че го обича. Когато Kiff настояваше да догледаме “Казанова” в жест на самозащита заспах.
Но в днешно време вездесъщите сценаристи вмъкват близките кадри на поруменели от страст лица, гладещи се ръце и безкрайни креватни сцени в практически всеки филм. Екшън, комедия, трилър, хорър, фантастика, крими – всичко задължително завършва с целуваща се двойка главни герои.
Ще кажете, гледай независимо кино. Гледам независимо кино, но само на него не се живее. Чат-пат ми се приисква да погледам и някой сериал.
Отказах се да гледам “L-word” – интригите и ситуациите ми бяха интересни, но креватните сцени ми идваха в повече и ми писна да нареждам: “Ако исках да гледам софт-порно, щях да си пусна софт-порно, а не сериал!” (това, че не гледам софт-порно е друг въпрос).
Когато в “Доктор Хаус” сценаристите решиха да вмъкнат любовна интрига между Хаус и доктор Къди, разбиха ми сърцето. Не ми стигаше блудкавата сантиментална номер 13, заради която постоянно крещя към екрана “Умри, умри най-сетне!”, оставаше и от циничния доктор Хаус да направят нежен любовник.
В последно време с този тренд се прекалява. Всеки филм/сериал задължително трябва да има романтична интрига и така противните ми сцени с пъшкане. Само мен ли ме дразнят? Само на мен ли ми се струват излишни? Какъв точно е смисъла от тези сцени?
Вече не гледам телевизия с родителите си, а целуващите се герои не ме отвращават – просто ме отегчават до смърт. Хубаво, обичат се хората – да са живи и здрави – но защо трябва да губя толкова време от живота си, за да ги наблюдавам? Нима се предполага всички зрители да сме воайори? Не е ли достатъчно да покажат за няколко секунди героите, които се целуват и после падат на кревата и да оставят останалото на въображението на зрителя? Мързелива работа от страна на сценаристите – вместо да измисляме някакъв екшън или диалог, кажете на актьорите да се полигавят пет-десет минути и работата е готова.
Ако мислите, че нарочно си избирам романтични филми, за да се дразня – нищо подобно. Бягам от романтичните филми като дявол от тамян. Нищо не може да ме накара доброволно да гледам филм, в който някой на някъде търчи, за да успее в последния момент да каже на някого другиго, че го обича. Когато Kiff настояваше да догледаме “Казанова” в жест на самозащита заспах.
Но в днешно време вездесъщите сценаристи вмъкват близките кадри на поруменели от страст лица, гладещи се ръце и безкрайни креватни сцени в практически всеки филм. Екшън, комедия, трилър, хорър, фантастика, крими – всичко задължително завършва с целуваща се двойка главни герои.
Ще кажете, гледай независимо кино. Гледам независимо кино, но само на него не се живее. Чат-пат ми се приисква да погледам и някой сериал.
Отказах се да гледам “L-word” – интригите и ситуациите ми бяха интересни, но креватните сцени ми идваха в повече и ми писна да нареждам: “Ако исках да гледам софт-порно, щях да си пусна софт-порно, а не сериал!” (това, че не гледам софт-порно е друг въпрос).
Когато в “Доктор Хаус” сценаристите решиха да вмъкнат любовна интрига между Хаус и доктор Къди, разбиха ми сърцето. Не ми стигаше блудкавата сантиментална номер 13, заради която постоянно крещя към екрана “Умри, умри най-сетне!”, оставаше и от циничния доктор Хаус да направят нежен любовник.
В последно време с този тренд се прекалява. Всеки филм/сериал задължително трябва да има романтична интрига и така противните ми сцени с пъшкане. Само мен ли ме дразнят? Само на мен ли ми се струват излишни? Какъв точно е смисъла от тези сцени?
Публикации
15 коментара:
Принципно и мен много ме дразнят излишно удължените "еротични" сцени в киното, ама the L word и Къди да не ги закачаш, ей! :)
Пробвай да гледаш Queer as Folk - там еротичните сцени са само между мъже и може да ти се стори по-интересно ;)
След като сценаристите навсякъде тръбят, че доктор Хаус е модерно превъплащение на Шерлок Холмс, любовните инриги просто не се връзват.
Шерлок Холмс е известен с това, че изобщо не го вълнуват любовни и сексуални афери - отдаден е изцяло на заплетени детективски гатанки, кокаин, свирене на цигулка и бокс (както Хаус на заплетени медицински гатанки, Викодин, свирене на пиано и мотоциклети).
Нарушава се цялата концепция на образа - от циничен аналитик не можеш да направиш хей-така страстен любовник, без да превърнеш един интересен сериал в поредната романтична мелодрама.
(При което се издадох, че съм die-hard фен на Шерлок Холмс) :)
@Анонимен - Гледала съм първата серия на Queer as Folk (оригиналната UK версия) и страшно ми хареса. Опредлено еротичните сцени само между мъже ми се сториха много по-интересни (жена съм все пак).
Бедата е, че от Чехия не мога да намеря откъде да смъкна останалите серии, а US версията не ме привлича особено - виж само какво направиха американците с извънредно забавния "The Office".
;))
Ето го в замунда
http://zamunda.net/details.php?id=123608&hit=1
и в мининова
http://www.mininova.org/tor/2377607
Сексът продава-чух го за пореден път от шефката ми с молба да напиша статия на някаква сексуална тематика или поне да изкарам пикантерии от сексуалния живот на разните му там известни от екрана люде.А иначе и на мен ми се струваше, че преглъщам доста шумно, докато лежах свита на кравай и зяпах подобни сцени в компанията на родителите ми.Чудя се дали и те са се притеснявали?
Едно от най-травмиращите преживявания за десетгодишно е да гледа гилм с родителите си и да има сексуална сцена в него. Подозирам, че за родителите важи същото. От една страна се срамуваш едва ли не и ти е неудобно, от друга не разбираш защо се срмауваш и от трета страна ти е направо гнусно. На родителите само им е неудобно и се чудят как да обяснят ако детенцто зададе някой неудобен въорос. :)
Хм, не съм стигнала до Къди и Хаус любовници. (Неееееее, защоооооо, защооо, защо винаги в американските глави битува мнението, че ако мъж и жена спорят и се карат ще завършат в леглото, защооооо?)
А думата с Л наистина предизвикваше в мен смях с еротик сцените. Дори само защото толкова кинематографичен секс изглежда твърде нереален при положение, че се опитват да ни говорят за реални хора.
Мисля, че отговорът Рос го даде - сексът продава. И като се повтаря от всичи като мантра, че сексът продава, много сценаристи започват наистина да вярват в това. И се предлага това на публиката с оправданието, че всъщност публиката го иска. Всъщност публиката не го иска, докато не й бъде втълпено, че го иска. Демек подхода е отзад-напред.
Имам чувството, че масово сценаристите живеят с убедеността, че зрителите на сериали личен живот нямат и са някакви воаьори. Пък де да знам, в Америка може и да са прави... Като чета колко часа работят седмично тия хора и ми се изправя косата. :)
О, не, не казвай това за The Office - американският е много по-добър. Работила съм и в USA, и в UK, и имам и преки наблюдения върху работещите хора. Може би и затова гледам по различен начин на двете версии. Британската версия е много добра, и разбира се е вдъхновение, но... е и брутална, в смисъл - британската бруталност на мен ми е един неприятен аспект, който се среща и прекалено често в работната им среда. А и някои от персонажите не са съвсем развити. А и само два сезона има. А за американската версия мога да пиша много и дълго, но няма, че не му е това мястото. Сега се сетих, че там рядко се целуват героите :)
Както и да е, Дуайт е уникално по-забавен от Гарет! А и начинът, по който актьорите в американската версия играят с мимики, жестове и въобще body language, е уникален.
> Какъв точно е смисъла от тези сцени?
Интелектуална немощ и творчески запек?
@eneya - ако беше вярно, че ако мъж и жена се карат, непременно ще завършат в леглото, досега щях да съм завъдила един харем :)
@Анонимен - няма да споря, това си е въпрос на вкус.
Не беше ли морфин все пак дрогата на Холмс?
Ами, оказва се че и двете.
Виж ти! Мерси, научих нещо ново. :)
@Павел: 1up за интелектуалната немощ. Напълно съгласен.
Много ме дразни като сценаристът ме взима за идиот - лошия герои във филма не само е лош, но задължително бие жена си и негрите. Чудовищата и наводненията са страшни, и винаги има самотно разревано дете намесено. Героите не само се обичат, ами се йебкат страстно 20 минути.
Много мразих другарката в детската градина като ни обясняваше колко е лош вълка. И каква била поуката, и какво трябва да правим ако срещнем гладен вълк.
А порно обичам :)
Брей, не съм и подозирала, че толкова хора споделят моето мнение за романтичните сцени. Мислех си, че щом съществуват в такова количество, явно много се харесват. Дайте да развиваме някаква форма на активизъм, да демострираме пред парламента, да шием байряка, да му сложим знака и така нататък... :)
Публикуване на коментар