Летен грип

see more Lolcats and funny pictures

Страдали ли сте от летен грип? Любимия ми момент е, когато се чудиш дали първо да се повърнеш или да седнеш на тоалетната. Логичното решeние е да седиш на на тоалетната чиния с кофа пред себе си. Установих го, когато в начална фаза на летен грип отидох да гледам “Super Size Me“ .

Никога няма да забравя първия път, когато карах летен грип на крехката възраст 24 години. Станах една съботна сутрин и понеже моя любим Kiff спеше като мървец след нощта, прекарана на парти (и нямаше никаква надежда да го събудя, за да прекараме деня като щастлива млада двойка), реших да напазарувам в един търговски център на другия край на града.

На излизане от къщи установих, че леко ми се повдига. Реших, че е от глад и си купих от близкия магазин сокче и кифла. Весело нагъвайки ги, се качих в трамвая и се приготвих за приятно и релаксиращо пътешествие по Прага (любимото ми занимание в почивните дни). Обаче криво си бях направила сметката – след първите няколко спирки започна да ми се повдига неудържимо. Геройски изтърпях още няколко спирки, но страха, че ще се издрайфам пред публика, ме принуди да сляза със залитаща походка (имам предвид, по-залитаща от нормалното).

Едвам-едвам се дотътрих до най-близката пейка и започнах да обмислям бъдещия си план на действие. Пазаруването очевидно можех да зачеркна. Единственото, което ме интересуваше в момента беше, къде мога да намеря сравнително чиста тоалетна, където да се издрайфам. На спирките на метрото обикновено има тоалетни – най-близката спирка беше на стотина метра. Но по една случайност точно до тази спирка се намираше бившата ни квартира и много добре знаех, че там тоалетната не работи. Хрумна ми да се обадя на Kiff, но не можах да измисля с какво точно се предполага да ми помогне. Освен ако не долетеше като един Супермен с хапчета против гадене...

Поне половин час прекарах на пейката в състояние на пълна чуденка. Докато седях позивите за повръщане бяха сравнително поносими, но бях сигурна, че ако стана и се опитам да ходя, ще стане някоя беля. Обмислях всички варианти и все така нищо умно не ми хрумваше. Накрая тежко се надигнах, покрих се в храстите зад пейката и си бръкнах в гърлото.

Точно в този момент изникна някаква жена, застана точно до мен и си проведе на висок глас някакъв извънредно неотложен разговор по телефона. От целия широк парк, кой знае защо си беше избрала именно този храст и моя драйфаща милост явно изобщо не я смущаваше.

Повърнах криво-ляво и реших че съм във форма да потегля обратно към дома, където да се свия на кълбо и мълчаливо да страдам. Довлякох се до спирката, качих се на трамвай в обратната посока и повтаряйки си “умът властва над материята”, се опитах да удържа гаденето в стомаха си, преди да стане обществено достояние. Успешно издържах до своята спирка, само за да се изповръщам обилно точно пред входа на квартирата.