"Вие може да не се интересувате от политика, но политиката се интересува от вас!"

Главният проблем — ЕДИН от главните проблеми, защото те са няколко — един от многото главни проблеми, свързани с ръководенето на хора, е този, кого да натовариш да върши тази работа; или по-точно, кой ще успее да накара хората да му позволят да върши това с тях.
Да обобщим: добре известен е фактът, че онези хора, които ЖЕЛАЯТ да управляват хората, са по правило тъкмо тези, които най-малко са способни да вършат това. Да обобщим обобщението: всеки, който е способен да направи така, че да бъде избран за президент, в никакъв случай не бива да му се позволява да изпълнява тази длъжност. 

Дъглас Адамс, "Ресторант "На края на Вселената"


За двайсет и девет години не съм забелязала политиката да се интересува от мен, нито пък аз съм се заинтересувала от политика. Не просто не ми е интересна, аз активно я игнорирам. Нямам нищо против хората, които се вълнуват от политика, стига да не ми говорят на тази тема. 

Чете човек вестници, гледа новините, евентуално се осведомява от независими източници в интернет за политическите събития. След това тръгва да търси на кого да обясни вижданията си по въпроса, при което се изпокарва с някакви хора на живо или във форумите и коментарите на новинарските сървъри. Каква е практическата полза от това? Можеш да го правиш цял живот, без да промениш абсолютно нищо в политическия живот на страната си. Освен ако не си политик или активен обществен деятел, знанията в областта на политиката, реално погледнато, са ти безполезни.

Нужно е да познаваш политическата ситуация, за да знаеш за кого да гласуваш, ще кажете. Никога в живота си не съм гласувала и не смятам да започвам. Не харесвам начина, по който е организирана цялата система и съм убедена, че за когото и да гласувам все ще съжалявам Също като Дъглас Адамс, смятам че желанието на някого да ръководи е обратнопропорционално на способността му да го прави мъдро и разумно.  

Много хора биха ми възразили, че да не гласуваш е престъпна безотговорност. А вие, които гласувате редовно, чувствате ли се отговорни за действията на политиците, които сте избрали като "по-малкото зло"? Трябва да се чувствате, нали отговорно сте гласували за тях. 

Нужно е да имаш информация за света около себе си, ще ми изтъкнете. Сериозно? Успешно съм живяла до сега, без никога да си кажа: "Ех, защо не се интересувах от политика! Колко щеше да ми е полезно в тази ситуация!". Такъв случай още не е настанал и едва ли ще настане.

Политиката е хоби, може да ми възразите. Човек, който се вълнува от динозаври също не може да използва практически знанията си, освен ако не е палеонтолог, а още по-малко може да промени нещо у динозаврите.
Разликата е, че интересуващия се от динозаври извлича удоволствие от научаването на нови неща за тях и се чувства горд с интересните си (пък макар и непрактични) познания. Не съм забелязала у хората, вълнуващи се от политика подобно нещо. Напротив, интересът към политиката ги води към черногледство, отчаяние и огромно желание да се карат с някого. Това ми прилича повече на болезнена зависимост, отколкото на разтоварващо хоби.

Засегнатия изпитва компулсивна потребност да гълта новини и политически анализи, само за да се ядоса, че всико е много зле и да затъне в безмислени дебати как нещата могат да се оправят. Никъде няма да срещнете толкова луди на едно място, както там, където се обсъжда политика. Когато се отвори тема за политика, дори иначе нормални хора се превръщат в бесни радикали, готови да овъргалят в катран и пера всеки, който не е стопроцентово съгласен с тях.

Не твърдя, че решението е всички да заебат политиката и не агитирам никого да го прави. Просто аз не съм намерила по-добро решение. А политиката чудесно си се оправя и без мен.