Винаги ще съществува огромна разлика между тези, които питат "Защо работите не вървят", и тези които питат "Какво трябва да се направи, за да тръгнат".
Бернар Вербер
На теория всички знаем, че светът не е справедлив. Боб Марли умира на 36 от рак. Доктор Менгеле умира на 75 на плажа в Бразилия. Чудесни, талантливи и добри хора остават без работа и без партньор, докато вулгарни, зли и глупави хора просперират. Но на практика отвсякъде ни бомбардират съобщения, гласящи обратното.
"Бездомниците са мързеливи пияници, които дори да получат работа, няма да я работят – предпочитат да просят."
"Дебелите хора са дебели, защото само си седят на задика и се тъпчат. Ако имаха воля, щяха да отслабнат."
"Бедният е беден, защото е прост!"
Казвали ли сте някоe от тези неща? Аз съм казвала. Истината е, че казвайки нещо такова, човек сам се успокоява: "Никога няма да стана 200 кила, понеже имам силна воля. Никога няма да изпадна дотам, че да живея на улицата, понеже съм работлив. Вселената няма да позволи на добър човек като мен да му се случи нещо лошо. Лошите неща се случват на лошите хора." и също: "Не съм длъжен да помагам на нещастните хора или да изпитвам съжаление – те сами са си виновни".
Всеки от нас живее в един специален свят, където нищо лошо не се случва без причина. Е, дядото на еди-кой си умря, но това можеше да се очаква – стар беше вече. Едно познато семейство се разведоха, но те не се разбираха така и така. Един съсед се разболя от рак, но той си беше противен тип и преди това. Една позната я изнасилиха, но тя винаги си е била въртиопашка.
В нашия свят всичко се случва поради определена причина. Има един друг свят – където хората си прерязват гърлата заради жълти стотинки и невинните страдат, но това не е нашия свят. Защо да бъдем готини и толерантни, ако това не е гаранция, че сме предпазени от лошите неща? В що за свят бихме живели, ако лошите неща се случваха на свестните хора, а хубавите на кофти хора - нали така?
Това явление не е останало незабелязано от учените психолози и дори си има име – феномена на справедливия свят.
Това е инстинкивната вяра, че в края на краищата всеки получава каквото си е заслужил. Този защитен механизъм ни позволява да си запазим здравия разум и да вярваме, че ако сме добри, честни и работливи, ще постигнем каквото желаем. Това е принцип, с който сме закърмени – като се започне от детските приказки, където злата грозна вещица изгаря в пещта, а добрия юнак получава принцеса и половин царство, та се стигне до многобройните филми и сериали, където добрия лекар/полицай/детектив разрешава успешно случая, а лошите си получават заслуженото.
На този аргумент всеки би се измял че той, разбира се, не вярва в тези глупости, че не разсъждава толкова елементарно. Но какво се случва на практика?
Повтаряме като зомбирани: "Не е луд този, който изяжда зелника, а този, който му го дава!","Ми той като позволява да се държат така с него, така му се пада!", "Да е мислил предварително, нямаше нищо такова да се случи!". Отъждествяваме човека със ситуацията, в която е попаднал. Имаш проблем – значи ти си проблемът. Човекът, изпаднал в тежко положение е автоматично възприеман като глупав, мързелив, досадно мрънкащ.
Всички вярваме, че сме добри, почтени хора, който първи биха помогнали на човек, изпаднал в беда. Но в действителност, когато се озовем в подобна ситуация, започваме да търсим под дърво и камък причини, поради които да го обвиним, че сам си е виновен. Защото ако се отъждествим с жертвата на несправедливост, рискуваме да влезем в "нейния" свят – светът, където се случат лоши неща. Току-виж, по нас полепнал лош късмет и докато се усетим, вече сами сме жертви.
И това си има име – нарича се Victim blaming.
Популярен пример за това е, че много по-често жените са тези, които обвиняват жертвите на изнасилване, че "сами са си виновни", отколкото мъжете. Психологическото обяснение на тази ситуация е, че жените се чустват застрашени от реалната възможност това да се случи и на тях и обявявайки жертвата за "глупава", се подсигуряват, че "на мен не може да ми се случи, аз съм умна".
В книгата на психолога Мелвин Лърнър "The Belief in a Just World" се описва друг пример: множество жертви на изнасилване прехвърлят вината за станалото върху себе си и отказват да признаят, че вината е преди всичко на насилника. Влиза в действие следният защитен механизъм: "Аз съм виновна – поемам контрол върху ситуацията. Направила съм глупост – повече няма да я правя. Следователно съм застрахована, че това е само инцидент, който няма да се повтори".
Но всъщност не е чак толкова важно, дали несправедливо се самообвиняваме в или обвиняваме някой друг, вместо истинския виновник. И в двата случая защитаваме не толкова себе си, колкото вярата си в "Справедливия свят".
Затова винаги се намират стотици доводи се оправдае насилника и нито един в подкрепа ма жертвата. Понеже така е по-лесно. Понеже така можем да продължим да вярваме, че "в края на краищата, всичко някак си ще се подреди". И не е нужно да поемаме лична отговорност или да променяме каквото и да било – Вселената си знае работата.
Но това не е толкова интересно. По-интересното идва, когато човек се научи да разпознава този стереотип и започне да забелязва колко дълбоко е залегнал в основата на ежедневните ни разсъждения. А още по-интересно става, когато се опитаме нарочно да не го използваме.
Изведнъж се оказваме като в безтегловност – не е чак толкова сигурно, че този, когото са ограбили е бил престъпно невнимателен, не е чак толкова сигурно, че този когото мачкат сам си го е заслужил със слабия си характер, не е чак толкова сигурно, че този, който не може да си намери работа просто не търси както трябва.
Или както казва Джон Ленън – помислете и нещо сторете.
08 януари 2009, четвъртък
Справедлив свят
Публикувано от Denia в 16:31
Етикети: изнасилване, правила, стереотипи
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
29 коментара:
самата дума "справедливост" е силно субективна, така че няма как да я прилагаш за обективния свят. твърдението "светът е/не е справедлив" е безсмислено.
тя има приложение само спрямо човешките отношения, които си зависят от хората. а понеже и хората имат различни субективни виждания за нея... става мазало
@Longanlon - Без никаква злоба трябва да ти призная, че според мен ти си виден предтставител на вярващите в "Справедливия свят".
Много харесвам статиите и коментарите ти, но в тях винаги леко се усеща позицията на привилигерования: "бедните са бедни, щото са глупави", "дебелите са дебели, щото са мързеливи" и "нещата стоят така, защото така трябва".
Но не искам да се отколонявам към някакви лични нападки, не е това целта на занятието.
Универсална справедливост съществува. Или поне за тези от нас, които вярват в понятието "лична свобода на избора" и в принципа, че "личната свобода свършва там, където започва свободата на другия".
Добре казано.
Бих уточнил, че според мен няма нищо случайно, всичко в света си има причина, но... Просто тази причина не е човешка причина - защото светът се ръководи от механизми, които изобщо не ги е грижа за нас. Все им е едно дали ще живеем и как.
Когато козирката на сграда падне и убие минаващо момиче, това е защото за света е много по-важно гравитацията да работи. Отговорността на строителите и т.н. идва едва след това.
И друго - дори да предположим, че концепцията за "справедлив" свят работеше, тя пак не би била справедлива - защото това, че някой се самозакопава и самоунищожава сам не го прави по-малко жертва.
Първо, характерът на жертвата също е обусловен от правила, които съществуват отпреди нея. Понякога можем да осъзнаем и да надмогнем нещата, които са оформили характера ни, но в повечето случаи самите неща са се случили по такъв начин, че за това изобщо няма реален шанс.
Както ако поставите две деца в джунглата, не може да очаквате, че ще развият съзнание и разум отвъд елементарни нужди, така и много хора, живеещи в обществото изобщо нямат каквито и да е средства да осъзнаят и превъзмогнат ситуацията, в която се намират.
Второ, страданието винаги е просто страдание. Нищо повече. Когато прикачим към думата "страдание" прилагателните "заслужено", "поучително" и т.н., просто лъжем себе си.
- Страданието не е поучително само по себе си - то най-често може да осакати още повече душата ти, да я опустоши, смачка и съсипе, вместо да те научи на каквото и да било.
Проблемите са това, което ни учи на нещо, но отново, проблемите не са създадени заради нас, а обратното - ние сме се появили (като хора) приспособявайки се към тях.
За разлика от предизвикателствата в една компютърна игра, предизвикателствата в живота ни никой не ги мери - но предполагам, че религиозните глупаци ще продължават да твърдят, че едно шестгодишно дете, което е изнасилено, е начинът, по който светът се опитва да го "учи" (ако е било заклано със стъкло от буркан след това, това е начинът, по който се опитва да "учи" родителите му). Ако те не усвояват "урока" - техен си проблем (че не са добри ученици). Ако няма родители, то смъртта му е урок за обществото. Ако ли пък никой изобщо не научи за смъртта му, то тогава (тук вече като оправдание идват карми, прераждания и подобни тъпни - сякаш човек с нещо е отговорен за неща, случили се извън собствения му живот).
- Страданието като възмездие също не води до нищо - просто лошият страда - е, и? Това с нищо не го променя като личност, нито променя извършените от него злини.
Ние искаме насилникът да страда именно за да заглушим това, че на света не му пука за жертвите. "На света не му пука, но на нас ни пука, затова той трябва да се мъчи" е формулата в общи линии.
Ето така "справедливият свят" е причината да се търсят хора-виновници дори когато това не е нужно, както беше случая с медиците в Либия. Вместо да приемем, че всичко е причинено от лоша хигиена и невежество (които нямат конкретен човек-виновник), ние предпочитаме да хванем конкретни хора, които умишлено са извършили злото. Това е така, защото ние не можем да накажем вируса, биологията или химията - каквото и да сторим, на тях ще продължава да им е все едно, но хората можем да накажем и още как. Затова предпочитаме да намерим хора.
Сега се сетих и за царя, който беше заповядал да бичуват морето задето потопило корабите му, без той нищо да му е направил. "Правилно е, че хората не ти струват жертва, защото си една солена и мръсна вода".
Абсурдно е, но илюзията, че светът прилича на нас, т.е. че е жив, разумен, добър, е нещо, от което хората се отказват само ако са притиснати до стената и няма накъде да бягат. Тази илюзия не е безобидна, тя носи именно щетите, за които ти така добре разказа - тя служи, за да оправдае злото, да ни даде комфорта да го подминем, защото всичко всъщност е наред. А една лъжа води със себе си и още лъжи и така се стига до момента, в който хората си затварят очите за очевидни неща.
Много ми хареса статията заедно с коментарите към нея. И особено коментара на estranged - и аз често съм се чудила върху това, какъв е смисълът от търсенето на виновници - единственият отговор, който ми се вижда разумен е - "за да не продължават да правят това, за което са осъдени че са виновни".
Но наистина вселенските закони понякога са неразбираеми за нас - човеците.
Само едно нещо не ми хареса в статията. Вярата в добрите традиции не би трябвало да се приравнява на успокоението от осъждането на другите.
Тоест "ако се уча, значи ще сполуча", "ако работя, няма да съм беден". Тези правила са валидни за мен и го казвам, знаейки много добре че има много изключения дори в собствения ми род. Но смятам, че правилото е валидно. Моите баби и дядовци, които са се трудели от сутрин до здрач на полето, са били бедни материално. Но са били богати дешувно, което не може да се каже за нас - материално задоволените.
Което иде да рече, че критериите също винаги са относителни - за всичко.
@Estranged - Както винаги съм съгласна с теб и шапка ти свалям за разумните разсъждения и разбираемия начин, по който ги изказваш.
@Таня Джекова - Не си ме разбрала правилно. Изобщо не твърдя "дайте сега да го ударим на пиене и разврат, щото суета на суетите и всичко е суета". Това, което казвам е, че няма вселенски или кармични правила, които да въдворяват справедливост. Справедливостта е човешко понятие и е работа на хората да я прилагат.
Дениа, напротив - разбрах те и с всичко останало съм съгласна. Но ми се стори, че наравно с успокоението от това, че някой си си е получил заслуженото, подреждаш и вярата в добрите традиции.
Оттам нататък си абсолютно права и статията ти е разкошна и дава много материал за мислене и разсъждения.
Разбира се, че справедливостта е много относително понятие - миналата година учих за теориите във философията, които третират подобни въпроси. В общи линии всички са еднакво прави и неправи и както винаги - истината е там някъде по средата...
Таня, още веднъж си прочетох поста и не видях някъде да се споменава нещо за традиции. Но човек като си публикува разсъжденията трябва да е готов за това, че всеки ще си ги тълкува по своему.
Справедливостта НЕ е относително понятие. Както вече споменах, универсалната справедливост се заключава в понятието "лична свобода на избора" (т.е. всеки има право да взема решения сам за себе си както намери за добре) и в принципа, че "личната свобода свършва там, където започва свободата на другия" (т.е. живей си както искаш, стига да не вредиш на никого).
Ако някой може да обори това мое твърдение с логични аргументи, да заповяда.
"Личната свобода свършва там, където започва свободата на другия".
Не се опитвам да оборя твърдението ти, това е чудесен принцип и аз също искам да вярвам в него. Но е толкова трудно да бъде определена такава граница! Кой и по какви критерии решава къде точно свършва моята и започва чуждата свобода? Понякога се случва дори правото и свободата на другия да бъде щастлив да се противопоставя на твоето право на щастие.
И за да не бъдем абстрактни, ще дам банален и елементарен, но действителен пример с отношенията в семейството на най-добрата ми приятелка: Той е кротък домосед и обича да спи до късно, да гледа спорт и да яде пред телевизора. Това е неговата представа за почивка и удоволствие. За нея това е мъчителна загуба на време. Тя е жизнена, енергична, обича да се среща с хора и да пътува. Ще кажете, че всеки от тях би могъл да удовлетворява потребностите си самостоятелно, без да ангажира другия и да нарушава свободата му. Е да, но това е на теория. А на практика тя счита, че той дава лош и крайно невъзпитателен пример на децата и изисква от него да промени поведението си. От друга страна пък той смята, че тя само излишно харчи пари да се шматаросва натам-насам и изисква от нея да си стои повече вкъщи, и без това са финансово затруднени. И така се започват едни безкрайни въртележки кой за какво харчи и кой колко изкарва и дали има или няма право да харчи в такъв случай, и не е за разправяне...
В този случай как биха могли да си разпределят свободата, без единият да се чувства ощетен и ограничен от другия? Как се прилага цитираният по-горе принцип?
@shiona - Това, което непрекъснато повтарям е, че справедливостта не е относително понятие. А не че предлагам бързи, лесни и черно-бели решения на всички проблеми.
Пример:
Ако един човек каже: "никой няма право да ме напада физически", а друг човек му отговори: "ако ме дразниш, ще те пребия", това не доказва, че справедливостта е относително понятие, а е доказателство, че единия от говорещите е социопат.
В казуса, който описваш всеки има право да се чувства засегнат - точно както казваш ти. А как ще си решат проблема, си е тяхна работа.
"Този защитен механизъм ни позволява да си запазим здравия разум и да вярваме, че ако сме добри, честни и работливи, ще постигнем каквото желаем."
Дениа - ето тук видях твоето съмнение във вярата в добрите традиции. Не говоря за грешната им интерпретация от нас - хората, а за това, че те не бива да се подлагат на съмнение и да се отричат, само защото са интерпретирани грешно.
А що се отнася до справедливостта като относително понятие, аргументът, който имам но не е мое творение е:
"Ако животът на 100 души зависи от това един да загине, справедливо ли е това спрямо този един човек? А колко е справедливо заради запазването на един човешки живот да загинат 100 човека?"
Какво всъщност означава справедливост - потърсих в гугъл определение за тази дума и не намерих, което ме заинтригува още повече и довечера в къщи ще се поровя в речниците.
Справедливостта е относително понятие, защото се измерва спрямо критерии. А критериите са относителни, защото са поставени от хората.
Ти смяташ в примера, който си дала, че онзи е социопат, но той може да не смята така. Ти самата приемаш, че имаш правото да категоризираш и съдиш хората и отсъждаш директно в примера си, без да приемеш, че този човек в момента може да е докаран до лудост от други събития, които не са известни на теб в дадената ситуация.
Самата ти казваш, че не винаги този който е бил нападнат, си го е заслужил. Но важи и другата гледна точка, че този който напада може да има своите съображения за това - не говоря за хулиганите, а за стечение на обстоятелствата - знаем, че тъпи ситуации винаги има.
Ами ако например днес някой страда, защото в предишни животи е извършил грях, който трябва да изкупи? Ние сега виждаме само едната част на тази ситуация - страданието, а вероятно има предистория, която не ни известна.
"Затова винаги се намират стотици доводи се оправдае насилника и нито един в подкрепа ма жертвата. Понеже така е по-лесно."
Не, не е по-лесно, а е по-трудно за този, който трябва да отсъди и да бъде справедлив. Ами ако осъдиш невинен, защото не си бил сигурен? Този грях не е ли по-голям, отколкото да не осъдиш виновен? Не знам отговора.
Друг въпрос: не е ли жертвата в основата на търсенето на справедливост? Ако тя не иска и не търси такава, защо трябва някой друг да я търси вместо нея? Да, има жени които ги е страх да кажат, че са били изнасилени и бити, но ако те не направят поне някакво усилие да поискат защита, как тогава някой друг ще прецени вместо тях, че ситуацията не им пречи или им пречи? Намесата в този случай с какво ще се обясни - с какви правила и критерии, кой ще го направи и т.н.
За мен в нашия свят, такъв какъвто е днес, проблемът идва от това, че всичко е станало много нечовешко, макар и да е облечено в правила и институции.
Винаги е имало силни и слаби хора, както и такива които искат или не, да се променят. Всички би трябвало взаимно да се учим един от друг и основното е, че всеки сам прави живота си в голяма степен и избира какъв да бъде спрямо това, което може да промени.
А обстоятелствата, които не можем да променим, понякога не са спарведливи спрямо нас - какъв ни е изборът тогава?
Справедливостта, според дефиницията на Wikipedia , представлява концепция за морално право, базирана на етиката, разционалното мислене, закона, природните закони, безпристрастността и обективността.
Не смятам, че наистина се нуждаеш от обяснение, защо човек, чиято първосигнална реакция е физическо нападение е социопат. И защо собственото му мнение за себе си не е релевантно. Не вярвам, че наистина не знаеш защо да е по-добре да загине един човек, за да се спасят сто, а не обратното. За това и няма да ти обяснявам.
Ще ти цитирам едно изказване на Enstrаnged в отговор на мнението на GaN, че всичко е относително, обективна правда не съществува и на обрязваните момиченца в Африка може би всъщност им харесва да ги кастрират.
"Според теб всичко е истина и всичко е лъжа. Обективна истина не съществува, а само разнообразни лъжовни образи, идеи и понятия, на които не може да се разчита. Споровете и мисленето са безсмислени, защото до никъде не водят - винаги се използва някаква система в тях, която не отговаря на действителността (спорно е дали дори има действителност). О, колко непосилно е за ограничения ми мозък да схване това велико прозрение.
Т.е. няма смисъл нищо да се мисли, казва или прави, защото винаги сме ограничени и заблудени. Ние не можем да мислим без заблуди, а заблудите пък обезсмислят мисленето. Всички са прави и никой не е прав.
Интересно тогава защо като ти се развържат връзките на обувките, не се съмняваш в това, а се навеждаш да ги завържеш? Защо като замахнат да те наръгат с нож, се дръпваш? Кое е по-голяма заблуда - да си адекватен или да живееш в безтегловен празен свят, в който нищо не е вярно?
Да осъзнаваме, че имаме форма, придадена ни от обществото, да умеем да меним формата си и да разбираме формите на другите, не значи да приемем безформието, за което ти говориш.
Твоята философия свежда до абсурд всичко човешко и отрича мисленето и живота, защото за нея те са една относителна грешка. Ако беше възможно, реалното й следване би довело само до безумие и смърт. Затова казах (не като лична нападка), че ще е полезно да те набият - тялото ти е закачено към още едно “глупаво” “ограничение”, от което свободният ти ум не може да се откачи, без да умре. Схващането на това ограничение е приземяващо."
@Таня Джекова:
Почнах да пиша коментар, но видях, че Denia ме е изпреварила. Въпреки това ще постна какво мисля по проблемите, които си засегнала. :)
А що се отнася до справедливостта като относително понятие, аргументът, който имам но не е мое творение е:
"Ако животът на 100 души зависи от това един да загине, справедливо ли е това спрямо този един човек? А колко е справедливо заради запазването на един човешки живот да загинат 100 човека?"
Това, че може да се озовем в ситуация, в която каквото и да направим, вършим зло (Какво ще направиш: зло, зло, зло или зло?) не означава, че добро не съществува. Означава просто, че ръцете ни са вързани, а изходът е затворен, затова се задоволяваме с компромис, избираме най-малкото зло.
Справедливостта е съвсем ясно нещо. Отделен е моментът, че светът е така направен, че тя често чисто практически не може да съществува в дадена ситуация. Защото светът е една купчина оплетени правила, които не се интересуват от нас, проникват навсякъде, включително и в самите нас, и пречат на справедливостта да стане реалност.
А критериите за справедливо и добро са много прости. Всички сме хора с разум, съзнание и свобода - всяко нещо, което смачква тази част от същността ни, е несправедливо и зло.
Отделен е моментът, че считам, че не можем да живеем в напълно "добър" свят - понеже умът ни се е появил и развил заради сблъсъка с проблемите, ние не бихме могли и да живеем и мислим без тях.
Бихме могли обаче да живеем в един по-справедлив свят, в който не се изправяме постоянно срещу неща, които ни тъпчат като хора.
Ами ако например днес някой страда, защото в предишни животи е извършил грях, който трябва да изкупи? Ние сега виждаме само едната част на тази ситуация - страданието, а вероятно има предистория, която не ни известна.
Тук трябва да повторя каквото написах по-горе:
Страданието не е в състояние да изкупи нищо. Осъзнатите действия са тези, които изкупват "греховете". А Страданието често може само да блокира изкуплението. Що се отнася до прераждането, не може една личност да бъде държана отговорна за действията на друга личност (това, че не помниш предишния си живот ви прави съвсем различни личности).
Логиката ти ни води до това, че до едно дете, родено с жестоко увреждане, не заслужава симпатия, защото очевидно е извършило нещо много зло в предишния си живот и си го е "заслужило". Дори и така да беше, това е изключително тъп начин да накажеш някой злодей (камо ли да го поучиш).
Друг въпрос: не е ли жертвата в основата на търсенето на справедливост? Ако тя не иска и не търси такава, защо трябва някой друг да я търси вместо нея?
Една от често срещаните характеристики на жертвата е именно тази - че тя не търси помощ. Когато си мачкан, в крайна сметка познатото страдание се превръща в нещо като "дом", от който те е страх да излезеш в бездната навън. Започваш да намираш успокоение и сигурност в собствените си окови. Когато се чувстваш истински безпомощен, не ти остава друго, освен постоянно да се опитваш да слееш с това, което те тормози (затова и заложници се привързват към похитителите си). Хората с натрапчива невроза също саморазрушават живота си по този начин - предпочитат да се самоизмъчват с натрапчиви ритуали, вместо да се изправят срещу истинския си проблем. Това по какъв начин променя статута им на жертва? Тази ситуация може много лесно да бъде разпозната, и е перфектно отразена в книгата на Ерих Фром "Бягство от свободата".
В безразличния към нас свят има много относителни неща, много нюанси и трудни ситуации. Да ги използваш обаче, за да заличиш каквато и да е яснота (в стил "нищо не може да бъде ясно, защото всичко е относително") не е никак продуктивно. Колкото и да сме различни един от друг, ние всички сме хора и имаме обща основа. Когато има възможността, тя расте и става още по-човечна, в други случаи в безизходицата си тя се самоунищожава и/или се стреми да стане по-нечовечна.
Дениа - напротив, искам да ми обясниш - не презюмирай, че аз знам. Може да знам, може да не знам - твоето мнение какво е? Както за социопата, така и за стоте човека...
Пренасяме разговора от справедливостта към относителността и заедно с това се самопричисляваме към категорията на философите, които проявяват фалшива загриженост, спорейки за неща вместо да правят неща. /Тук ми иде да вметна, че много се дразня от фалшивата загриженост на longanlon към обрязването на жените в Африка, защото той преди всичко е загрижен от рейтинга на блога си - да ти дам ли примери с изказванията му за децата в Могилино и за разни животни и т.н., като ще се отклоняваме? Как точно той промени действителността на жените в Африка, като получи 111 мнения под поста си и е дискутирал несправедливостта в света? Ще се радвам много, ако най-малко е организирал демонстрация по този повод, за да видя че наистина е загрижен./
Относителна е загрижеността на longanlon, относителна е и нашата загриженост в случая, защото да обсъждаш въпроси, баз да правиш нищо, за да ги промениш, е просто чесане на езици и е спорно, доколко има смисъл. Paralysis of analysis.
Относителни са нашите спорове спрямо времето и историята, спрямо планетата Земя, Космоса и Вселената. Относително е и твърдението за това....
Това, че всичко е относително, за мен все пак не означава, че всичко е лъжа, а че всичко е истина - въпрос на коя половина от чашата ще избереш - пълната или празната. Споровете и мисленето не са безсмислени, щом като никой не отрича чуждата гледна точка за сметка единствено на своята, а само доразвива и допринася още гледни точки.
Да отсечеш категорично, че някой е глупав, виновен, тъп или грозен, не е ли единствено демонстрация на собственото желание да се поставиш над въпросния човек и да се почувстваш повече от него? Като кажеш на мъжете в Африка, че са виновни и заслужават същото, вместо да им обясниш, така че да те разберат, какво всъщност правят - какво постигаш наистина единствено с обвиненията си?
Изнасянето на зверски факти в поста на лонганлон, които да втрещят публиката, ми прилича на телевизионните новини, където основните новини са от моргата, пожарната и полицията - да поначешат вредното любопитство на човека за зрелища и кръв. Не видях, да има нещо като пример, какво може да се направи по въпроса.
Тук навлизаме в дебрите на вината и осъзнаването й - виновен ли е този, който не осъзнава какво е натворил? В каква степен е виновен? Кой ще го определи това? Виновен ли е този, който е глупав, който не е възпитан от обществото и родителите си в това, кое е добро и кое е лошо?
Има смисъл да се мисли и да се прави нещо, което е възможно в рамките на нашата преценка за нещата. Но не смятам, че един човек има едноличното право да отсъжда, кой е крив и кой прав - не правеха ли така нацистите, смятайки че са непогрешими? Дори съдилищата в днешния им вид не са способни правилно да оценят дадена вина или невинност, най-често поради много други обстоятелства /в това число и парични такива/. Което разбира се не означава, че не трябва да ги има, както евентуално би приела ти моето мнение, за да видиш само черното в него, че натам е тръгнал май този разговор. А означава просто, че осъзнавайки недостатъците им, трябва да се стремим да ги премахнем - не съдилищата, а несъвършенствата им. И това е въпрос на участието на много хора, а не на някой, който твърди че много ги разбира тези работи.
Аз макар и на концептуално противоположна позиция от твоята, приемам поста ти за разкошен, защото ни кара да се замислим. Но ти не приемаш моята гледна точка, че винаги е възможно да има обстоятелства, които да обясняват даден факт, който сме смятали за необясним досега. Ако ти твърдо отсичаш, че насилникът е виновен, а жертвата невинна, не се ли превръщаш самата в насилник спрямо насилника?
Око за око и зъб за зъб според мен е грешната представа за справедливост. Не знам коя е най-правилната, но смятам и аз, че насилието поражда насилие, а жестокостта и отмъстителността - същото. Ако държиш на този тип справедливост и нея търсиш - кажи ми, за да не коментирам повече под този пост.
Аз бидейки на такава относителна позиция спрямо действителността, не означава че няма да предприема нещо, за да променя дадено обстоятелство, което намирам за неправилно и несправедливо, само защото е възможно то да е относително не/вярно. Ще го променя с пълното съзнание, че нося отговорността за действията си и за това, че е възможно да съм сгрешила. Именно в това се състои моето разбиране за относителността - че трябва да дайствам, но да знам, че е възможно да съм преценила грешно с всичките последствия от това.
Приемайки, че няма универсална истина, пак повтарям че не приемам всичко за лъжа. Как беше: "твърдението, че няма универсална истина само по себе си не е вярно, защото е твърдение, което се опитва да докаже нещо универсално." Нещо от сорта беше. Но и твърдението, че има абсолютна истина, предполага някой да знае, коя е тя! Следва въпросът кой е този той/тя? и т.н.
Да търсим справедливост във всичко, което се случва в целия свят, означава да живеем с илюзията за небесния рай, където всичко е идеално и някой въдворява абсолютната справедливост. Която отново е относителна от гледна точка на това, дали ние хората с пилешките си мозъци, ще успеем да схванем като замисъл. Да търсиш наказание за всяко лошо действие в историята на света е мега-глупаво спрямо самия теб, защото те кара да живееш само с несправедливостта и да не виждаш нищо друго освен нея или иначе казано - да виждаш само нея във всичко. С това исках да кажа, че колкото нашият свят да е несправедлив, толкова е и справедлив. Въпросът е кое искаш да видиш. Да, Джон Ленън е прав. Ще ни кажеш ли, ти какво направи, за да се поучим от твоя пример?
@estranged - колко избирането на по-малкото зло е справедливо за отделния човек, който трябва да бъде жертван?
Тук вече ме хвана натясно, Таня. Пред такива убедителни аргументи просто няма как да не ти призная, че си напълно права.
Жертвите на насилие сами са си виновни за насилието, защото в някой предишен живот са направили нещо ужасно и сега кармата им го връща. Ако обвинявам насилника и нападателя за извършеното от него, значи съм нацист. Всичко е относително, а Longanlon е злия повелител на Вселената.
@estranged: сетих се да те попитам още нещо, след като ти защитаваш позицията, че си заслужава един да бъде жертван в името на 100 - ами ако тези сто са затворници-убийци, а този един е гений?
Винаги има толкова много "ами ако...", между които трябва да изберем. Исках да кажа, че е лековато да отсъдиш, как еди-кой-си не заслужава да живее, защото... Защото това те приравнява на този, който осъждаш.
Защо тогава изобщо има страдание, защо има болести, защо има убийци?
@Дениа: приемам, че искаш да приключиш спора с мен, защото си се отегчила от моите писаници, но не го казваш направо, а по този начин.
Извинявай, че се намесих изобщо и развалих идилията.
@estranged - колко избирането на по-малкото зло е справедливо за отделния човек, който трябва да бъде жертван?
Вече казах, че светът не винаги позволява съществуването на справедливост - т.е. понякога изборът е "зло, зло, зло или зло". И каквото и да направиш, жертваш убежденията и идеалите си. Не можеш да спасиш 100 + 1, въпреки че ти се иска. Това не означава, че добро и справедливост няма, означава просто, че в текущия момент не са напълно възможни. Т.е. в този случай НЕ Е ВЪЗМОЖНО да се приложи добро решение - защото светът не е правен за хора.
Коя част от твърденията ми не е разбираема? Ако се опитват да те задушат, това не значи, че принципно не можеш да дишаш, означава, че сега трябва да намериш някакъв компромисен начин да дишаш, колкото и мизерен да е той в сравнение с това, което би могъл да направиш, ако не беше така жестоко ограничен. През това време те питат: "Ти това дишане ли го наричаш?"
По същия начин ме питаш "Това справедливост ли е?", при положение че дилемата ти връзва ръцете ми, а аз не съм, примерно Спайдермен (Гледа Спайдермен две висящи клетки - в едната - гаджето му, в другата - десетина деца. Клетките падат. О! Дилема! Но Спайдермен скача и спасява и двете.)
Око за око и зъб за зъб според мен е грешната представа за справедливост. Не знам коя е най-правилната, но смятам и аз, че насилието поражда насилие, а жестокостта и отмъстителността - същото. Ако държиш на този тип справедливост и нея търсиш - кажи ми, за да не коментирам повече под този пост.
Око за око и зъб за зъб е именно справедливостта на "справедливия" религиозен свят, който наказва "лошите" със "страдание", за да изкупят "греховете" си.
В една история, героят вместо да убива "лошите", правеше друго. С магия ги караше да преживеят събитията през очите на жертвите им. Макар това да не е непременно ефективен метод за превъзпитание, в тази история резултатът беше, че те съжаляваха и се опитваха да изкупят вината си. Някои успяваха, а други напълно се отчайваха, отвратени от себе си, защото не виждаха начин да променят миналото си и себе си.
И така, самият факт, че насилниците вече съществуват, е една от онези нерешими дилеми. Насилниците също са своеобразни жертви на света, защото някакви условия са ги направили такива. И все пак, ако изборът е към кого да насочим съчувствието си (като избора 100 / 1 по-горе), бих го насочил към жертвите им. Това не прави решението ми абсолютно справедливо, защото в случая светът не позволява абсолютна справедливост.
Все пак, може да забележиш, че някои затворнически институции в днешни дни се стремят именно да превъзпитават престъпниците, и да ги интегрират в обществото - а не да наказват и да ги лишат от всякаква възможност за съществуване в нормалния свят. Това е плод именно на това, че се приближаваме към една обективна справедливост - "всички сме хора". Един християнски светец беше казал "Мрази греха, а не грешника, болестта, а не болния".
(Доколкото познавам поклонниците на относителността обаче, убеден съм, че "превъзпитанието" като идея също може да донесе въпроси
"Кои сме ние, та да ги променяме",
"Може ли да има обективен критерий, който да каже, че те грешат, а ние сме прави" и т.н.)
Т.е. относителността не признава дори превъзпитанието.
А доколко е възможно превъзпитанието? Защитниците на възмездието могат да извадят следните аргументи:
- "Лошият" просто не трябва да съществува
- Не бива да стои безнаказан, все едно че нищо не е било. Ако на света не му пука какво е вършил, на нас ни пука
- Насилието е твърде дълбока част от личността му, не можем (късно е) да го превъзпитаме
- Дори и да успеем, това би отнело толкова много усилия,
- В крайна сметка би го направило нещастен от миналото си, или съвсем различна личност от това, което е.
и т.н.
Но ако искаш да си последователна, ако стоиш зад твърдението, че тези, които понасят възмездие, също са жертви, ще трябва да се откажеш от концепцията за справедливото наказание на кармата и т.н. Защото както казах, дори един свят, в който каквото направиш, това ти се връща, т.е. един "всичко се връща" свят на "справедливи наказания" не е "справедлив" - той е просто свят на невежо, безсмислено страдание, изживявано и от жертви, и от насилници.
Затова нека да уточним думата "справедливост", с която боравим.
Тук навлизаме в дебрите на вината и осъзнаването й - виновен ли е този, който не осъзнава какво е натворил? В каква степен е виновен? Кой ще го определи това? Виновен ли е този, който е глупав, който не е възпитан от обществото и родителите си в това, кое е добро и кое е лошо?
Ако шофирам зле и катастрофирам, причина за това са редица условия, които са ме направили такъв, какъвто съм. Едновременно с това, в човешки план, на човешко ниво, съм си виновен аз. Отговорността е моя, защото аз извършвам действията и бих могъл да ги извърша другояче. Ако искам да не катастрофирам, трябва да се науча да шофирам добре, т.е. да овладея условията и невежеството, които ме контролират.
Нерядко условията, които създават характера ни са такива, че нямаме шанс да ги проумеем и надмогнем и все пак, трябва да се опитваме.
И така, след лошото шофиране идва катастрофата. В самата катастрофа няма нищо "справедливо". Катастрофата е просто закономерно последствие.
Думата "справедливост" носи окраската на един съдник в небесата, който наказва грешниците, които той самият е създал. (А справедливо би било просто да направи така, че да не се раждат грешници).
Тъй като думата е оцветена в цветовете на религията и възмездието, бих предпочел да използвам думите "валиден за всички морал или добро" пред "абсолютна справедливост". Те са много по-точни. И благодарение на тези критерии можем да разпознаем кога нещо е безсмислено, абсурдно и зло (за да не използвам думата "несправедливо"), вместо да го оправдаваме.
С това исках да кажа, че колкото нашият свят да е несправедлив, толкова е и справедлив. Въпросът е кое искаш да видиш.
Светът ни е повече безчовечен, отколкото човечен. Причината за това е, че хората са една много малка частица от него. Ние сме малки искрици в мрака. Мракът е повече. Нашата работа е да светим, но дори да я вършим добре, това по никакъв начин не променя количеството ни.
Нещо от сорта беше. Но и твърдението, че има абсолютна истина, предполага някой да знае, коя е тя! Следва въпросът кой е този той/тя? и т.н.
Съществува обективен свят и начини да разберем какви са фактите от него. Това е довело до технологията, която имаме.
По същия начин съществуват закономерности, които са валидни за всички хора, защото хората въпреки разликите си имат много общи неща. Ако вземем това, което ни прави хора - всеки един от нас - то е чудесна основа за обективен морал. Това пък е довело до идеята за права на личността, за свобода, която да не бъде нарушена и т.н. - тя се е появила именно заради докосване до неща, които съществуват реално във всички.
Интересна тема. Всъщност мирогледът за справедливия свят е толкова важен за разбирането на дадено общество, защото според този мироглед се организира самото то. Около разбирането за това какво е справедливо - защото социалните норми се опират на него. В същото време има известна еластичност в него, затова във всяка култура това разбиране може да е различно. Има повече или по-малко място за намеса на чужди агенти - случайността, Бог, дявол, карма, etc, на фона на личните усилия и заслуги на човека. И да кажем, че случайността е най-малката от доведените сестри, а Бог и дяволът или кармата са видоизменени "лични усилия".
@estranged: сетих се да те попитам още нещо, след като ти защитаваш позицията, че си заслужава един да бъде жертван в името на 100 - ами ако тези сто са затворници-убийци, а този един е гений?
Винаги има много променливи, много нюанси, и различните ситуации изискват различни решения. Въпреки това критериите съвсем не са толкова много на брой. Ти току-що просто посочи още един критерий. Е, и? Какво доказваш с това?
Можем да изменяме ситуацията много. Ами ако има вероятността сред останалите 100 да има много свестни хора (но няма как да имаш каквато и да е информация за това)? Ами ако сред останалите 100 са и децата му? Ами ако трябва да избираш между живота на двама от най-близките си хора? И т.н. Понякога изборите са така конструирани, че е доста лесно да се определи по-малкото зло, в други случаи е почти невъзможно да се определи дори кой е по-малко лош, защото стоят много наблизо, границите са размити или информацията не е достатъчна.
Но както и да променяш ситуацията, това, което е важно, остава непроменено - че би искал да спасиш всички, но не можеш. Оттам нататък просто винаги губиш. Ситуацията е нерешима по начало. Каквото и да избереш, избираш зло, за което да съжаляваш до края на живота си.
Случва се светът до такава степен е покварил ситуацията, да я е направил толкова нечовешка, че каквото и да сториш, да не съществува начин да не вървиш срещу хуманистичните ценности. Това обаче не прави ценностите относителни. Ти все пак се опитваш да направиш най-доброто, което можеш, и в постоянно променящия се, нюансиран свят да защитиш това, което си струва. Не винаги имаш начин да го направиш, не винаги си достатъчно умен. Ако имаше достатъчно възможности, нямаше да има дори дилема - щеше да спасиш всички. Е, и?
ха! госпожице цветелина мечкарова, пък вас са ви публикували в един сайт, който има "лайфстайл" в заглавието си.
искам да видя сега как ще плюеш тия дето са посмели да ти напишат името и да те публикуват в сайт с коментари, където - пази боже, някой вече те е напсувал!!!
сигурна съм че това е поредната гнусна провокация на ония двамата гадни подли администратори, които искат да разплачат горкото куцо момиченце....оооо, ще се разплача...
Блонди, ти не се ли кле вече два пъти, че нямало да ми стъпиш повече на блога? Закълни се и трети път, да знаеш, с всеки следващ път все повече се уплашвам.
От Lifestyle.bg поискаха разрешението ми да публикуват статията и аз им го дадох.
ама госпожице мечкарова, защо с лошо? никой никого не плаши, "мечка страх - мен не страх" са казали мъдрите хора.
аз да съм толкова добра и да ви посочвам къде са ви публикували, че чак и името са ви публикували за да не се хабите да търсите хора, по които да плюете и пред които да се правите на жертва, пък какво получих - пак лоши думи. нали знаете - мечката казала на човека - "лоша рана зараства, лоша дума не се забравя", госпожице цветелина.
ех, няма универсална справедливост на тоя свят....много ме натъжихте, мечкарова, много.
а пратихте ли на администраторите на лайфстайл.беге лични съобщения "видя ли сега какво направи?". да не забравите да пратите - в края на краищата който го е страх от куци мечки не ходи в гората.
Браво, Blondie! Kолкото повече говориш, толкова по-очевидно става от какво си направена... Така че говори, говори...
За Blondie
Трябва да си много неуспяла и нереализирана в живота , за да паднеш на толкова ниско и да обиждаш,заради физически дефекти.На такива , като теб обикновенно дефекта им е в главата...
физическите дефектни натрупвания, водят до некачествени изменения.
така, че има смисъл в това хората да се заяждат с недъгавите. не е и случайно, че именно децата нямат задръжки от такова естество.
Хищните зверове също нямат задръжки да ядат плячката си... Може би трябва да се поучим и от тях...
Маймуните не изнамират лекарства за болните си себеподобни, вместо това, ако изглеждат особено странно заради болестта, ги нападат. Може би трябва да се поучим и от тях.
В човешката история досега обичайна практика е било да ти съсипят живота заради това, че си се родил на "неправилното" време и място. Предците ни също са знаели какво вършат. Колко глупаво, че сме започнали да отменяме и това, така че само личността и умът ти да имат значение.
Много хубава статия! Това наистина е сериозен проблем в обществото. Много добре си го описала и написала. Това е и една от причините много гениални хора да си отиват млади от този свят, гении да се тъпчат с наркотици, за да успеят да издържат и т.н... Същите разсъждения могат да се приложат и за още много стереотипи залегнали в обществото. Светът трябва да е покварен, за да се чувстват повечето добре, за да са справедливи. Сетих се в момента за книгите "Полет над куковиче гнездо" - Кен Киси и "Цар плъх" - Джеймс Клавел...
ова е инстинкивната вяра, че в края на краищата всеки получава каквото си е заслужил. Този защитен механизъм ни позволява да си запазим здравия разум и да вярваме, че ако сме добри, честни и работливи, ще постигнем каквото желаем. Това е принцип, с който сме закърмени – като се започне от детските приказки, където злата грозна вещица изгаря в пещта, а добрия юнак получава принцеса и половин царство, та се стигне до многобройните филми и сериали, където добрия лекар/полицай/детектив разрешава успешно случая, а лошите си получават заслуженото.
Това е абсолютно задължителен механизъм за да функционира едно общество, моралът е рационален, защото позволява устойчиво развитие.
П.С. Цитатът на Бернар Вербер е от енциклопедия на относителното и абсолютно знание от "Мравките", любима книга :)
Страхотна статия.
Само че по въпроса за абсолютната справедливост:
>"Справедливостта, според дефиницията на Wikipedia , представлява концепция за морално право, базирана на етиката, разционалното мислене, закона, природните закони, безпристрастността и обективността."
От всичко изредено, само природните закони са абсолютна категория ;) . ( И то само в определени рамки, но това са подробности.)
Още на първата точка - морално право, може да се спре и да не се продължава нататък.
Преди време се бях упражнявал в словоблудство на тема морал -
http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=89
не ми се захваща отново темата. Но ти много добре каза, че справедливостта е пряко свързана с морала. А няманищо по-относително от него.
А иначе подкрепям напълно изводите в статията.
Аз пък винаги съм смятала, че светът е особено несправедлив... Затова с идеалистите си имам проблеми често. Но сега като попрочетох малко и ми става ясно, че май съм изкючение. А и за теб, Denia, факта, че има психологически термин за идеален свят, навярно е била изненада... Това не се учи в училище... Благодаря, че го сподели с нас!
Публикуване на коментар