Някъде прочетох, че бъдещето на блоговете било във видеоблогването. Вместо да си губи времето да пише статия, човек се заснема как говори, или просто си прави репортажи със себе си в ролята на водещ.
Веднага си представих евентуалните рискове за нахъсания видеоблогър – например, ако е свикнал да пише гурелив и по пижама, ще трябва бързо да свикне да блогва в приличен вид. Да не говорим за коментарите: “Какво си тръгнал да ми разправяш за международното положение бе, я се виж каква пъпка ти е излязла на носа!”, “Вместо да се занимаваш с независимото кино, намери време да си умиеш косата!” или “Видяхте ли зад него тая купчина мръсно пране?”.
Да не говорим, че изобщо не бих имала търпение да гледам някакъв дълъг клип, когато мога да прегледам статия за няколко минути.
Замислих се, аз ли съм последния човек, който не е луд по клиповете. Не че изобщо не ги гледам, не че не са ми интересни – просто съм недоверчива към тях и доста се замислям, преди да натисна Play. Докато при един текст или една картинка на пръв поглед ти е ясно за какво става дума, клипът трябва да го изгледаш целия - най-често, за да установиш, че си загубил пет-десет минути в гледане на пълна глупост.
Оставам с впечатлението, че повечето интернет потребители са пълна моя противоположност и само като видят линк към YouTube и им потичат лигите.
В един от любимите си форуми, Kiff вече няколко години следи тема със смешки и твърди, че докато преди година потребителите са пускали смешни текстове и картинки, сега вече всяка втора реплика съдържа линк към YouTube. И моите наблюдения в други форуми показват същото.
Тъй като голямата ми слабост са смешките с котки, често се хващам на номера с “НАЙ-СТРАХОТНИЯ, СМЕШЕН И НЕВЕРОЯТЕН КЛИП С КОТКИ!!!”. Обикновенно се оказва, че някой е снимал как дразни котката си и тя ръмжи. Чудо невиждано! Все едно че не мога да подразня собствения си котарак, та да ми поръмжи в реално време. Последния път, когато кликнах на подобен линк, десет минути гледах как котки се разхождат по парапета на нечий балкон, докато някакъв тип с треперещи ръце държеше камерата, хилеше се като малоумен и плещеше на немски. Чаках, чаках да се случи нещо смешно – не се.
08 декември 2008, понеделник
Video Killed the Blog Star
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
5 коментара:
Не си последна, спокойно :) И аз не понасям видео link-овете, бавни са ми (а няма опция да се пусна клипа на по-висока скорост). Да живее текста.
A obichash li klipove sys zaici :))
http://www.youtube.com/watch?v=Hhbr9XpRnAc
и мен ме дранят клиповете и не отварям никакъв стрийминг, който ми пращат по скайп
ама това е щото остарявам вече...
и аз не съм, йе
Видео блоговете според мен са новата "по-отворена" форма на комуникация и споделяне (макар и първоначално едностранно) тъй като самият акт на заснемане и изричане на това което искаш да споделиш те приближава с една крачка към този "отсреща" макар и във виртуалното пространство. И в този ред на мисли - една крачка по-близо до нормалния и присъщ за човек начин на общуване- разговора. Не можете да отречете че една разказана история с коментар на самия автор е много по-въздействаща чута и видяна - СЪпеживяна, отколкото просто прочетена като една статия макар и написана прекрасно увлекателно. Разбира се зависи каква е целта на съответния блог.... Но това да имаш и видима представа за човека които ти казва нещо за себе си или света около себе си не може да се сравни с нищо друго.
Освен това - замислете се - правенето на видеото от своя страна изисква по-специална нагласа- особенно когато знаеш че ще бъдеш видян от всякакви хора - изисква отвореност, доброжелателност и приятелство... а не е ли това хубаво само по себе си :) Изисква се специална нагласа и да помислиш за това дали не е по-важно какво и как го казваш отколкото купчината пране и пъпката която е излязла точно в твоят "блоггинг ден" - и след това- дори да не изглеждаш прекрасно - това ли трябва да те притеснява- и ще те притеснява ли коментарът на някой който се впечатлява именно от дребните ти недостатъци??? Или с ведро чувство и положителен заряд ще споделиш нещо на познати и непознати и няма да обръщаш след това внимание на злобливи критики и коментари които така или иначе винаги ги има. В човешката природа е да даваме оценки на себеподобните си и по този начин да определяме собственото си място - и всеки според интелекта си разбира се :)))
Притеснителен е факта ако човек въпреки всичко откаже да приеме че това наистина е начин да "свалим маските" в интернет и да не се крием зад измислени имена и никове- а да бъдем хора- граждани които да казваме мнението и идеите си на глас.
Да, писането е страхотно и никога няма да загуби своят чар, но в днешно време на отчуждения и скептицизъм, видео връзката според мен е свеж и често креативен начин да започнем отново непринудено да си общуваме - както някога това се е случвало на повечето обществените места.
Май се поувлякох но наистина темата ме провокира и тъй като не видях нито един фен на видео блогинга (поне в коментарте), за което не се учудвам. Май българите не сме узрели още в мисленето си за да бъдем толкова отворени към другите и да приемаме отвореността на другите така непринудено и сърдечно :)
И така ... в днешно време когато информацията вече не тежи килограми хартия и мастило и не заема място по етажерките - смятам че има място и за двата вида блог, но времето и хората сами ще покажат кой е по-актуален.
И моля да бъда извинена ако съм отегчила/обидила някой с този дъъъъъълъг коментар !!!
Публикуване на коментар