Словакия, моя любов

Още от първия момент, когато се озовах в Словакия, ирационално се влюбих в тази страна. Почувствах се като в подобрен вариант на “у дома” и просто не исках да си тръгвам. 

По времето, когато пристигнах в Чехия, българите нямахме право да оставаме в страната повече от месец като туристи. Понеже шефа ни отказваше да извади на мен и българските ми колеги работни визи, налагаше се всеки месец да излизаме от страната и да се връщаме. В този период от живота си прекарах поне осем уикеда в Братислава и тотално се влюбих - както в Словакия, така и в словаците. По-голямата част от приятелите и познатите ми в Чехия са словаци. Но какво да се прави, като словаците са много по-близки до българският южен темперамент, отколкото чехите? 

Чехия и Словакия мога да приравня (с големи резерви) към България и Македония. Езикът е до такава степен подобен, че чехи и словаци се разбират помежду си без превод, да не говорим за общата история и култура. Разпадането на Чехословакия (1993 година) фактически не е било желано нито от чехи, нито от словаци, а е било мотивирано главно от националистическите настроения на тогавашния премиер на Словакия. И двата народа са настоявали за референдум, който поради политически съображения, никога не е бил проведен. 
И до ден днешен чехи и словаци се смятат за „братя и сестри“ (кой е братята и кой е сестрите – по добре да не задълбаваме), защото много по-дълго са били един народ, отколкото са прекарали като отделни държави.

След разделението на Чехословакия чехите рязко дръпнали нагоре – а словаците надолу. В резултат на което в Прага е пълно с млади словаци, които учат висше или работят. Много словаци имат роднини в Чехия и обратното, така че връзката им е наистина кръвна. Но както при повечето братя и сестри, и между тях има съперничество и омраза – пък макар и не чак толкова добре изразени.

Веднъж шефът на Kiff му казал да се обади в словашкия клон на тяхната фирма и да каже на оня Чоболак еди-какво си. Обадил се Kiff и учтиво поискал на телефона г-н Чоболак, само за да се сблъска с доста странна реакция. Така разбрал по трудния начин, че “чоболак” е презрително наименование за “словак”.

Също така словаците се отличават с доста по-добро (според моя вкус) чуство за хумор от чехите, а езикът им е не по-малко забавен. Добър пример за това е любимата ми словашка група Horkýže Slíže.

Веднъж тормозех Kiff, пускайки му Хиподил и той реагира: “Това звучи като българските Horkýže Slíže!” И донякъде е прав , но за разлика от Хиподил, чиито текстове се отличават с една такава малоумна поетика, текстовете на Horkýže Slíže са просто истерично смешни. Искренно съжалявам, че не мога да преведа нещо, но игрите на думи ми идват малко в повече. 

Самите членове на Horkýže Slíže са не по-малко забавни – интервютата им са от този тип, който бих желала да давам, когато стана известна (хе-хе). Правят откровенни пародии на комерсиалната музика и изобщо, не се вземат прекалено на сериозно – качество, което особено ценя.