В моята група в детската градина имахме две турчета – Айнур и Мурат. За Мурат не си спомням друго, освен че постоянно се напикаваше, но Айнур си я спомням добре. Работата е там, че тя по неизвестни причини не ме харесваше и само чакаше другарката да се обърне на другата страна, за да ме ущипе злобно. Аз пък за отмъщение я наричах Айрян.
Един ден другарката ни каза, че Мурат и Айнур имат нови имена и вече ще им казваме Мирослав и Ана. Никой не можеше да запомни новите им имена, пък и не виждахме смисъл. Продължавахме да им казваме Мурат и Айнур, а другарките много се ядосваха и ни се караха.
Когато тръгнах на училище, в моя клас имаше само едно дете от нашата детска градина. Казваше се Ясен и не бяхме от една група, но със смътното чувство, че се познаваме, автоматично си седнахме на един чин. Ясен беше добричък и беше първия и единствен връстник от мъжки пол (за десетина години напред), който нямаше нищо против да си играе и да разговаря с мен. Според по-голямата ми сестра, това беше сигурен знак, че съм бременна от него.
Не бях много сигурна какво е да си бременна и как точно се забременява, но със сигурност не исках да съм.
- Седите ли на един чин с Ясен? – започваше тя.
- Даа... – нямах кураж да излъжа.
- Играете си заедно? – продължаваше.
- Даа...
- Обичаш ли го? – коварно вмъкваше сестра ми.
- Ами... даа... – несигурно отговарях аз.
- Тогава си бременна от него!
- Не съм бременна пъъък, не съъъм!... – ревях аз.
На края на учебната година майката на Ясен ми каза, че ще се местят на другия край на града и той повече няма да учи в това училище. Попитах я ще можем ли да си играем и след като се преместят и тя каза, че не. Сега като се замисля, изглеждаше доста стресната от въпроса ми, може и тя да си е мислела, че от това се забременява.
Доста години по-късно, с една приятелка разглеждахме мои снимки от детската градина и тя забоде пръст във физономията на Ясен.
- Хей, този го познавам! Казва се Есим.
- Какъв Есим? – учудих се аз. – Казва се Ясен.
- Не, казва се Есим и е турчин.
Не знаех.





10 коментара:
Това с възродителния процес е пълна простия. Аз пък си играех като дете с цигани...
e i?
Малей, как те е наспамил някакьв анонимен. Дето му видя сайта, ще гласувам против него---- а ти си пусни проверката с картинка, тогава само анонимните трябва да минават през такьв тест-
Много ми харесва тази история!
Ясен? От Музикалното ли бе, Ц.?
Ясен от Музикалното? Боже опази! Този беше друг Ясен, нали пиша, че сме били в първи клас.
Впрочем, защо не се подпишеш?
Дааа, вторият е бил по- зъл както пишат по книгите. Не знам как да се подпишем, но ни е много интересно тука. Я напиши на хората как се *** лисица бе :)
Сладурана си. Чета те с удоволствие. Пожелавам ти успех и весели празници!
нели
Благодаря ти за хубавите думи, Нели. Весели празници и на теб!
Ето, и този разказ е направо невероятен. Лек като пандишпан, на който може да се наслаждаваш само в специални случаи... и да си спомняш за него през останалото време. Хареса ми заглавието също.
Познаваш ли мислидуми? mislidumi.de
Пише и разкази: mislichkidumichki.wordpress.com
Ще си допаднете, мисля...
Публикуване на коментар