10 декември 2008, сряда

Възродителен процес

В моята група в детската градина имахме две турчета – Айнур и Мурат. За Мурат не си спомням друго, освен че постоянно се напикаваше, но Айнур си я спомням добре. Работата е там, че тя по неизвестни причини не ме харесваше и само чакаше другарката да се обърне на другата страна, за да ме ущипе злобно. Аз пък за отмъщение я наричах Айрян.

Един ден другарката ни каза, че Мурат и Айнур имат нови имена и вече ще им казваме Мирослав и Ана. Никой не можеше да запомни новите им имена, пък и не виждахме смисъл. Продължавахме да им казваме Мурат и Айнур, а другарките много се ядосваха и ни се караха.

Когато тръгнах на училище, в моя клас имаше само едно дете от нашата детска градина. Казваше се Ясен и не бяхме от една група, но със смътното чувство, че се познаваме, автоматично си седнахме на един чин. Ясен беше добричък и беше първия и единствен връстник от мъжки пол (за десетина години напред), който нямаше нищо против да си играе и да разговаря с мен. Според по-голямата ми сестра, това беше сигурен знак, че съм бременна от него.

Не бях много сигурна какво е да си бременна и как точно се забременява, но със сигурност не исках да съм. 

- Седите ли на един чин с Ясен? – започваше тя.
- Даа... – нямах кураж да излъжа.
- Играете си заедно? – продължаваше.
- Даа...
- Обичаш ли го? – коварно вмъкваше сестра ми.
- Ами... даа... – несигурно отговарях аз.
- Тогава си бременна от него! 
- Не съм бременна пъъък, не съъъм!... – ревях аз.

На края на учебната година майката на Ясен ми каза, че ще се местят на другия край на града и той повече няма да учи в това училище. Попитах я ще можем ли да си играем и след като се преместят и тя каза, че не. Сега като се замисля, изглеждаше доста стресната от въпроса ми, може и тя да си е мислела, че от това се забременява.

Доста години по-късно, с една приятелка разглеждахме мои снимки от детската градина и тя забоде пръст във физономията на Ясен.

- Хей, този го познавам! Казва се Есим.
- Какъв Есим? – учудих се аз. – Казва се Ясен.
- Не, казва се Есим и е турчин.

Не знаех.

10 коментара:

Emin Bei каза...

Това с възродителния процес е пълна простия. Аз пък си играех като дете с цигани...

baga каза...

e i?

Atanas Boev каза...

Малей, как те е наспамил някакьв анонимен. Дето му видя сайта, ще гласувам против него---- а ти си пусни проверката с картинка, тогава само анонимните трябва да минават през такьв тест-

Nephthys каза...

Много ми харесва тази история!

Анонимен каза...

Ясен? От Музикалното ли бе, Ц.?

Denia каза...

Ясен от Музикалното? Боже опази! Този беше друг Ясен, нали пиша, че сме били в първи клас.

Впрочем, защо не се подпишеш?

Анонимен каза...

Дааа, вторият е бил по- зъл както пишат по книгите. Не знам как да се подпишем, но ни е много интересно тука. Я напиши на хората как се *** лисица бе :)

Анонимен каза...

Сладурана си. Чета те с удоволствие. Пожелавам ти успех и весели празници!
нели

Denia каза...

Благодаря ти за хубавите думи, Нели. Весели празници и на теб!

razmisli каза...

Ето, и този разказ е направо невероятен. Лек като пандишпан, на който може да се наслаждаваш само в специални случаи... и да си спомняш за него през останалото време. Хареса ми заглавието също.

Познаваш ли мислидуми? mislidumi.de
Пише и разкази: mislichkidumichki.wordpress.com
Ще си допаднете, мисля...