Урок по родолюбие

Когато чета интервюта на български, често попадам на следния (винаги един и същ) пасаж:

Интервюиращ: Мислили ли сте някога, какъв би бил живота ви извън България?

Интервюиран: Бил съм в чужбина, живял съм там, но се чувствах като дърво без корен. Установих, че не мога да живея извън родната страна, не мога да дишам, не се чувствам добре. България е моят дом, мястото, където съм роден. 

Това, което интервюираният иска да каже: 
Аз съм патриот, та дрънка, направо ударих в земята Гюро Михайлов.

Това, което интервюираният всъщност казва:
Трудно се приспособявам на ново място.

Отиваш да живееш в друга страна. Чустваш се едно такова кофти, едно такова не на място, изнервен, стресиран. Поздравления, казва се му “културен шок”. Странно е не, че го изпитваш – странно би било, ако НЕ го изпиташ.

Че то едно преместване от Шумен във Варна си е стрес, а какво остава за преместване в друга страна. Чужд език, който звучи отвсякъде, чак ти бръмчи ти в ушите. Чужда храна, чужд климат. Проблеми с престоя, проблеми с намирането на квартира, проблеми с намирането на работа. Местните те гледат странно, понеже говориш с тежък акцент, или не дай си Боже – изобщо не говориш езика. Далеч от близките си хора, далеч от всичко познато, което досега е било константа в живота ти. Чувстваш се самотен, беззащитен, като риба на сухо. Тоест – стрес. 

А) Не издържаш и се прибираш вкъщи, при познатите неща, при хората, които говорят твоя език. И какво сега, златен медал ли очакваш?

Б) След известно време стресът преминава. Свикваш, приспособяваш се, научаваш езика. И какво сега, златен медал ли очакваш?

Варианта, който човек ще избере, зависи много повече от от мотивацията и от темперамента му, отколкото от патриотизъм, родолюбие и прочие абстрактни понятия.