Не е лесно да си страхотен, неповторим и уникален

За всичките тези години, откакто работя, съм отговаряла на стотици и стотици обяви за работа, или за участие в различни проекти. Получавала съм какви ли не смахнати отговори, но този тук определено държи класацията. За информация - обявата е, че се търси човек, който да  прави ретуш на снимки за световно неизвестния "DJ xyz", който макар да се нарича DJ, всъщност е фотограф. Съкратила съм големи части от текста, понеже е страшно дълъг и скучен. Преводът е мой, забележките също.

За тези, които нямат достатъчно време - предварително предупреждавам, че този мейл е много дълъг, така че си помислете дали да започнете да го четете сега, или да си го оставите за момента, когато ще имате повече време - или направо го изтрийте от своята пощенска кутия.

До днешния ден, в който изтрих своята обява, съм регистрирал 112 кандидати. Казвам това, защото винаги се опитвам с всекиго да се отнасям честно и почтено. 112 кандидати за една или две позиции е много, какво да се лъжем. Има хора, които след като чуят тази цифра, ще си кажат “отказвам се тогава, няма смисъл", но аз ще ви кажа едно нещо – има смисъл. За мен всеки от вас е еднакво важен. Никого от вас не възприемам като парче месо (Ох, олекна ми). Да, някой е по-добър, друг е по-лош, но всички сме хора и всички, които четете това, имате право на равностойно отношение, независимо дали сега се учите да работите с Photoshop, или имате зад себе си стотици корици на списания – сега всички сме равни.  

Много хора ми казват – “Лесно ти е на тебе, познаваш се с Пол Ван Дайк, Маркус Шулц и т.н.” – но аз не виждам къде е голямата печалба. Да, това са хора, които са много успешни в своята сфера, дори може да се каже, че са едни от най-успешните в света, но все така са просто хора, които ходят да пазаруват и ядат като нас, всички останали, също са равни пред закона като нас, това са просто хора като нас, които са в своята сфера на върха, но това не прави от тях свръхчовеци. 

Не казвам всичко това, за да ви впечатля с това, с кого работя, а за да разберете по какъв начин възприемам хората и че аз самият се отнасям към тях по един и същ начин, независимо дали са Пол Ван Дайк или който и да е друг. Всички имаме право на уважение и почтено отношение.

Но да се върнем на темата. След вчерашния ден над нас всички се затвори кръгът, в който повече никой няма да встъпи. Ние сме отбор, от който ще започнат да отпадат хора, докато останат само най-добрите, но за съжаление такъв е живота. (Сори, кандидатствам за работа или за участие в Big Brother?) В определени моменти в живота сте или на първо място, или на последно. Но дори от последното място винаги можете да стигнете до първото с усилена работа над себе си, никой който си е заслужил нещо не го е получил безплатно. Дори аз не. Ще бъда откровен с вас – в този момент са две години, откакто снимам. Много от вас ще си кажат: “защо ли още чета този мейл, щом говоря с човек, който снима 1/10 от времето, през което аз работя в тази област”, ще затворят прозореца на браузъра и ще се заемат с работата, с която са се занимавали до сега.На тези хора ще им пожелая приятен ден и спокойно изтрийте този мейл.

На тези, които са продължили да четат, ще им обясня принципите на днешната реалност. Днес, ако искате да бъдете уважаван, а аз много държа на уважението и на мнението на околните, трябва да направите нещо по въпроса. Аз, макар че снимам само от 2 години, за тези 2 години със постигнал много повече, от 95% от моите колеги, които снимат три пъти по-дълго от мен, имат по-скъпа техника и по-добри връзки от мен. Постигнах го така, че през тези две години работих усърдно над себе си. За 8 часа успявах да заснема някое събитие, да отида вкъщи и през следващите 10-12 часа да бъда пред компютъра. Защо? Защото още не бях толкова добър фотограф, не владеех така добре фотоапарата и имах нужда да довърша всичко в постпроцесинга, в който бях 80% по-добър от всички останали, които по това време бяха снимали пет пъти по-дълго от мен и имаха 4 пъти по-скъпа техника от мен. Бях целеустремен и знаех, че за да бъде човек успешен, трябва и нещо да направи по въпроса. Така че, когато в новогодишната нощ на 2007 година с моята приятелка отидохме ROXY и настъпи полунощ, аз вместо да я целуна и прегърна и да и кажа “Честита нова година, мило”, вместо това грабнах фотоапарата и търчах на балкона, понеже знаех, че този момент повече никога няма да се повтори и трябва да го заснема точно сега. А след това трябваше няколко часа да я успокоявам, такъв съм си аз. За мен работата е винаги на първо място (зависи кога и къде, имам своите приоритети) и съм невероятно целенасочен човек, знам какво точно искам и към какво се стремя и макар че не винаги знам накъде да се насоча, опитвам се, понеже държа да го постигна.

Когато преди 2 години започвах да снимам, имах малък Acer за около 4 000 крони. Нямах никаква представа какво е това обтуратор и не се срамувам за което. (Аз и до сега нямам представа и също не се срамувам). Просто снимах и ми харесваше. Но веднъж отидох на клуб и си казах, че това е интересно, цветно място, пълно с приятни емоции, което си струва да бъде заснето, така че се опитах. Резултатът, естествено, беше направо трагичен, но аз не се отказах, исках да постигна по-добър резултат и започнах да проучвам как това да се получи. Търсех в интернет статии, които биха могли да ми помогнат да разбера какво не правя както трябва и какво трябва да правя, за да стане по-добре. С времето разбрах, че с този фотоапарат просто това няма как да стане и започнах да си търся по-добър. Попаднах на Panasonic Lumix DMC-FZ30, който ми се стори страхотен отвсякъде, но цената му беше 16 000 крони, тоест сума, която човек не може да спести ей-така, когато е студент. Мечтаех за него денем и нощем и след време успях да си го купя. Оттогава минаха 2 години, откакто практически снимам на по-високо ниво. Продължих да снимам с този фотоапарат, но след няколо седмици установих, че дори и така не се получава. Питах много “професионални” фотографи, които по това време виждах в клубовете, но никой от тях не искаше да ме посъветва, докато не намерих един, който поне ми каза какво е ISO и как се използва. В този момент целия ми свят се преобърна и разбрах, че когато моя Panasonic на ISO 400 прави страхотен шум, просто трябва да си набавя по-добър фотоапарат и понеже след месец изтичаше датата на влогът за жилище, който ми бяха направили нашите, започнах да ги убеждавам. Нашите, естествено, искаха да си купя кола за тези пари, но аз държах, че искам фотоапарат, че искам да да се издържам като фотограф и да правя в живота си само това, което ми харесва

Влогът ми за жилище изтече и нашите се примириха с факта, че съм се побъркал и искам да дам 60 000 крони за фотоапарат. Така че по този начин се сдобих със своя първи огледално-рефлексен фотоапарат - Nikon D80 и започнах да снимам на 100%.

Още тогава бях един от най-добрите на сървъра Techno.cz, който е нашата най-голяма чешка музикална медия и има повече от 250 000 уникални посещения в месеца. След известно време събрах толкова гласове, че бях избран за най-добрия фотограф на Techno.cz и когато това се повтори няколко пъти, установих че искам нещо повече. 

Исках да стана един от най-добрите парти-фотографи в Чехия (които у нас не са малко, повече от 100 със сигурност) + другата ми мечта беше да снимам за Пол Ван Дайк. С времето, докато работех над себе си и се опитвах да се усъвършенствам в техническата страна на фотографията, тези цели започнаха да стават все по-реални, докато в последно време станах един от двата най-добри парти-фотографи и VANDIT, агенцията на Пол Ван Дайк, прояви интерес към мен. 

В момента снимам с Nikon D3 и имам подписан договор с Red Bull, който има "Red Bull Photofiles" – за тези, които не са го чували, Photofiles е списък на най-добрите фотографи по света (според Red Bull), който в момента наброява 44 фотографи от целия свят (САЩ, Англия, Франция, Полша...) и там е само един чешки фотограф. Тоест два – с мен. 

Не казвам всичко това, за да ви направя впечатление (Нямаш си представа, как ти вярваме, о велики гуру), въпреки че би ми харесало ако съм ви направил - а защото искам да видите какви неща е възможно да се постигнат само за 2 години усилена работа и трябва да кажа, че дори сега не съм приключил. Имам множество планове за бъдещето си, пътища, които искам да изследвам, мечтата на живота ми е да създада фирма, която да нарека с артистичния си псевдоним  и когато се произнесе името на фирмата ми, хората да останат като гръмнати, както когато се каже Microsoft (само че в позитивен смисъл) - искам да имам корпорация, която всички да знаят и всеки да я свързва с лукс и съвършенство, но сега наистина се пренесох в бъдещето, това е въпрос на още няколко (десетки) години.

Обратно към темата, от която се отклоних толкова далече. (Вече си мисля, че ще иска да изпия кило ракия на екс и да се боря с мечка, за да си заслужа честта да работя с него) За тези от вас, които са стигнали чак до тук - искам да ми изпратите своето CV (човекът, от когото имам нужда, трябва да умее да решава въпросите моментално) и своето portfolio във формат PDF и да ми изпратите тези два файла през www.leteckaposta.cz.