Май вече съм го решила

Реакциите на хората, които ми се налагаше да заговарям, докато учех чешки. Следваше рязко обръщане, отворяне на устата и застиване в същата поза за около трийсет секунди, през което време аз се опитвах да овладея напушилия ме смях и да съставя някаква разбираема реплика. Добре де, говоря с акцент. Не ми е порастнала втора глава и не е казала “куку!”.

Хора, които си подчертават пасажи в книгите от библиотеката. Абе аланкоолу, ти правиш ли разлика между своя и чужда книга? Подчертавал, ограждал, бележки си писал... Направо вземи, та си нарисувай нещо по белите полета, като малките деца. И как точно смяташ да ги ползваш тези бележки след като върнеш заетата книга? Или се предполага някой от следващите читатели да се вдъхнови от подчертаното и да напише реферат?

Най-надрасканата книга, която съм си заемала, беше с тестове за интелигентност. Първия си ограждал отговорите с моливче, втория за да не се обърка – с химикалка, третия с флумастер, оставаше да хвана и аз едни пастели и да почна да оцветявам. Поправете ме ако греша, но ми се струва че самото драскане по книга с тестове за интелигентност ти смъква поне 50 точки от интелигентността.

Друга една порода са Учещите Английски. В повечето от книгите на английски, които съм заемала от библиотеката съм откривала безпогрешните им следи – старателно подчертани непознати думи, понякога и преведени. Интересното е, че подчертаването винаги рязко свършва след петатата страница.

Хора, които в супермаркета критично оглеждат избора ти на покупки. Да би да ви карам да ядете соев пастет? Аз ще си го ям. 
От друга страна и аз често се зверя по покупките на хората. Никога няма да забравя гледката на един дърт вейдър и жена му с руска рошава шапка, чиито покупки се състояха от две големи водки канабис и една луканка. (Не бих преположила, че по-старата генерация така умее да се забавлява...) Или пъпчивия младеж в петък вечер на опашката, стиснал бутилка бяло вино, луксозна бонбониера и плюшена играчка. (Ще има ли тази вечер секс или няма да има?) Или онзи тип, който купуваше пет опаковки свинска кожа. (Пет опаковки? Свинска кожа? Отнесете ме да си умра удома.)

Хора, които непрекъснато се оглеждат нервно докато вървя зад тях. Не, няма да ти скоча на гърба и да те изнасиля. Просто вървя в същата посока и бързам, а ти ми препречваш пътя. 
Имах една чанта на колелца, която предизвикваше особено силни емоции у хората, които ми се пречкаха из пътя. Благодарение на смахнатите си колелца, чантата ревеше като ранен дракон, докато я мъкнех подире си. Представете си само – вървите по тъмна уличка и изведнъж иззад гърба ви се чува рев, ръмжене и ругатни. Подскачате от изненада, обръщате се ужасен и какво да видите – вместо банда Ангели от ада, дребно същество се бори с огромна чанта, която му се плете из краката. 

Етикети: psycho, градски легенди, книжен червей

¶ 19:24