16 октомври 2008, четвъртък
Мрънкането като състояние на духа
Когато пристигнах в Прага, заедно с няколко колеги, за да работим за едно студио за анимационни филми, изкарвахме добре. Добре, ама много добре. Мислите ли, че колегите ми бяха доволни? Нищо подобно. Мрънкаха, та пушек се вдигаше.
“Трийсет хиляди – ревеше един от тях при новината за получаването на парите – аз да не съм бекярин!” (през 2002 трийсет хиляди крони бяха около две хиляди лева – сега кроната се качи, а левът падна).
По-късно един от нас намери в тоалетните стар вестник с граф на заплащането в Чехия и дойде с новината: “Знаете ли, че сме богати!”. Да, знаех. Изкарвахме доста повече от средната чешка работна заплата по това време. Като се вземе предвид, че средната работна заплата е само статистически факт, никак не беше зле. Като се вземе предвид каква беше тогава средната българска заплата... няма смисъл да продължавам.
Мислите ли, че колегите ми престанаха да мрънкат и да се оплакват? Нищо подобно.
В България ме влудяват приказките от сорта на “Ние сме робски народ, с робска психика, никога няма да се оправим”. Но знаете ли кое е най-лошото? Че в Чехия слушам същите приказки. Да, чехите също се смятат за робски народ – двеста години са били част от Австро-унгарската империя. Сигурно сте чували често цитираната мисъл на Елин Пелин: “Ако на българския народ е писано да роди един ден гений, той ще бъде непременно геният на завистта”. Е, чехите пък непрекъснато твърдят, че ТЯХНАТА национална черта е завистта.
Мислите ли, че след като имат доста по-добър стандарт на живот, чехите мрънкат и се оплакват по-малко от българите? Нищо подобно.
Чували ли сте в България някой да се оплаква, че не се е родил по-на запад? Тук се оплакват непрекъснато. Кроната се качва от ден на ден, бензинът и наемите поевтиняват – но чехът оплаква учстта си над халба бира като кой да е българин над малка мента в Хоремага. Политиците са измекяри, държавата отива на кино, подлагаме си задника на американците – чувам го както на български, така и на чешки.
В едно чешко списание прочетох следният виц: някакъв чех оцелял след корабокрушение на самотен остров. След пет години на самотния остров идва кораб – изненада! - чешки.
“Слава Богу! – крещи корабокрушенецът – Сънародници! Отведете ме в родината!”
Един от моряците му подава вестник: “Прочетете какви ги вършат нашите политици и тогава кажете дали искате да се върнете”.
Или ако не ти хареса, можем да те хвърлим в Руанда, бих добавила аз.
“Трийсет хиляди – ревеше един от тях при новината за получаването на парите – аз да не съм бекярин!” (през 2002 трийсет хиляди крони бяха около две хиляди лева – сега кроната се качи, а левът падна).
По-късно един от нас намери в тоалетните стар вестник с граф на заплащането в Чехия и дойде с новината: “Знаете ли, че сме богати!”. Да, знаех. Изкарвахме доста повече от средната чешка работна заплата по това време. Като се вземе предвид, че средната работна заплата е само статистически факт, никак не беше зле. Като се вземе предвид каква беше тогава средната българска заплата... няма смисъл да продължавам.
Мислите ли, че колегите ми престанаха да мрънкат и да се оплакват? Нищо подобно.
В България ме влудяват приказките от сорта на “Ние сме робски народ, с робска психика, никога няма да се оправим”. Но знаете ли кое е най-лошото? Че в Чехия слушам същите приказки. Да, чехите също се смятат за робски народ – двеста години са били част от Австро-унгарската империя. Сигурно сте чували често цитираната мисъл на Елин Пелин: “Ако на българския народ е писано да роди един ден гений, той ще бъде непременно геният на завистта”. Е, чехите пък непрекъснато твърдят, че ТЯХНАТА национална черта е завистта.
Мислите ли, че след като имат доста по-добър стандарт на живот, чехите мрънкат и се оплакват по-малко от българите? Нищо подобно.
Чували ли сте в България някой да се оплаква, че не се е родил по-на запад? Тук се оплакват непрекъснато. Кроната се качва от ден на ден, бензинът и наемите поевтиняват – но чехът оплаква учстта си над халба бира като кой да е българин над малка мента в Хоремага. Политиците са измекяри, държавата отива на кино, подлагаме си задника на американците – чувам го както на български, така и на чешки.
В едно чешко списание прочетох следният виц: някакъв чех оцелял след корабокрушение на самотен остров. След пет години на самотния остров идва кораб – изненада! - чешки.
“Слава Богу! – крещи корабокрушенецът – Сънародници! Отведете ме в родината!”
Един от моряците му подава вестник: “Прочетете какви ги вършат нашите политици и тогава кажете дали искате да се върнете”.
Или ако не ти хареса, можем да те хвърлим в Руанда, бих добавила аз.
Етикети: Only in Bulgaria, клише, негативизъм, Чешко
¶ 18:35
Коментари:
Връзки към тази публикация:
<< Начална страница
Човек, винаги си мисли, че е по- добре там, където не е, както си мисли, че другаде където не е е по-зле.
Защо не и Руанда? Там няма нищо българско, даже няма проблем с Топлофикация:), но... на пръв поглед, защото законодателството в България е такова, че независимо къде се намираш, дори и на Луната си длъжник на Топлофикация.
Че да не би в България да не е бедност и да не убиват?
Как и колко познаваш Руада, че правиш аналогия между психологията на българите, чехите и държавата Руанда? Май ще трябва да се коригираш и да кажеш- руандците?
Защо не и Руанда? Там няма нищо българско, даже няма проблем с Топлофикация:), но... на пръв поглед, защото законодателството в България е такова, че независимо къде се намираш, дори и на Луната си длъжник на Топлофикация.
Че да не би в България да не е бедност и да не убиват?
Как и колко познаваш Руада, че правиш аналогия между психологията на българите, чехите и държавата Руанда? Май ще трябва да се коригираш и да кажеш- руандците?
Значи и там мрънкат? :))
Това е сигурно българската черта, която най-много ме дразни. В края на краищата, така е по-лесно - да обвиняваш друг за проблемите - политиците, те са идеални за плюване; Аз също съм се замисляла, какво би било ако вместо в България живея някъде в някоя бедстваща страна в Африка, където се ходи за вода много далеч, и хората копаят корени за обед; или пък в някоя от страните в близкия Изток, където бойните действия са ежедневие; или пък в някоя от онези азиатски страни, за които гледаме по новините само ако ги помете някой ураган... Въобще, сигурно тогава животът в България ще ми се струва непостижима мечта. Но това все пак е човешка черта - да не забелязваме какво имаме, а да ламтим за още..
Това е сигурно българската черта, която най-много ме дразни. В края на краищата, така е по-лесно - да обвиняваш друг за проблемите - политиците, те са идеални за плюване; Аз също съм се замисляла, какво би било ако вместо в България живея някъде в някоя бедстваща страна в Африка, където се ходи за вода много далеч, и хората копаят корени за обед; или пък в някоя от страните в близкия Изток, където бойните действия са ежедневие; или пък в някоя от онези азиатски страни, за които гледаме по новините само ако ги помете някой ураган... Въобще, сигурно тогава животът в България ще ми се струва непостижима мечта. Но това все пак е човешка черта - да не забелязваме какво имаме, а да ламтим за още..
@Nephthys - Точно това имах предвид. Някой беше пуснал тема в bg-mamma за емигрантите в България. Веднага се намери една потребителка да каже "Леле, че кои са тия смахнати чужденци, дето ще искат да живеят в България?" На което друга и отговори "Примерно тези две трети от света, които живеят по-зле от нас".
Хората понякога толкова се вглъбяват в мрънкането и в негативизма си, че напълно забравят на кой свят живеят.
Хората понякога толкова се вглъбяват в мрънкането и в негативизма си, че напълно забравят на кой свят живеят.
Който много мрънка, сам си сговнява живота. Остави това, че привлича негативни събития, но има и нещо още по-лошо! А именно, че пропуска очарованието, което денят му предлага. Ако всяка вечер преди да заспиш, се опиташ да си припомниш седемте хубави неща, които са ти се случили през деня, ще имаш голям успех на следващия ден. Но ако цял ден си мрънкал и не можеш да откриеш нищо значимо в живота си, нормално е на сутринта да почнат да те сполитат събития, които да затвърдят причините ти да мрънкаш. Така че НЕДЕЙТЕ така, братя българи и братя чехи!
Животът е такъв, какъвто си го направиш или се оставиш да ти го направят.
Ако второто не ти харесва,
направи първото.
Ако второто не ти харесва,
направи първото.
Аз най-отговорно заявявам, че и немците много мрънкат. Значи, все нямат пари, много работят, сметките им големи, всичко им е много скъпо. Нищо, че едно средно статистическо семейство задължително най-малко два пъти годишно излиза в чужбина на почивка, издържа студент или студентка и се храни порядъчно, за предпочитане с биологично чисти храни, които струват няколкократно повече от другите. Повярвайте им, много зле живеят, горките.
Публикуване на коментар
Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]
Връзки към тази публикация:
<< Начална страница
