21 октомври 2008, вторник

Да се ядосвам или да се смея

Май вече съм го решила

Реакциите на хората, които ми се налагаше да заговарям, докато учех чешки. Следваше рязко обръщане, отворяне на устата и застиване в същата поза за около трийсет секунди, през което време аз се опитвах да овладея напушилия ме смях и да съставя някаква разбираема реплика. Добре де, говоря с акцент. Не ми е порастнала втора глава и не е казала “куку!”.

Хора, които си подчертават пасажи в книгите от библиотеката. Абе аланкоолу, ти правиш ли разлика между своя и чужда книга? Подчертавал, ограждал, бележки си писал... Направо вземи, та си нарисувай нещо по белите полета, като малките деца. И как точно смяташ да ги ползваш тези бележки след като върнеш заетата книга? Или се предполага някой от следващите читатели да се вдъхнови от подчертаното и да напише реферат?

Най-надрасканата книга, която съм си заемала, беше с тестове за интелигентност. Първия си ограждал отговорите с моливче, втория за да не се обърка – с химикалка, третия с флумастер, оставаше да хвана и аз едни пастели и да почна да оцветявам. Поправете ме ако греша, но ми се струва че самото драскане по книга с тестове за интелигентност ти смъква поне 50 точки от интелигентността.

Друга една порода са Учещите Английски. В повечето от книгите на английски, които съм заемала от библиотеката съм откривала безпогрешните им следи – старателно подчертани непознати думи, понякога и преведени. Интересното е, че подчертаването винаги рязко свършва след петатата страница.

Хора, които в супермаркета критично оглеждат избора ти на покупки. Да би да ви карам да ядете соев пастет? Аз ще си го ям. 
От друга страна и аз често се зверя по покупките на хората. Никога няма да забравя гледката на един дърт вейдър и жена му с руска рошава шапка, чиито покупки се състояха от две големи водки канабис и една луканка. (Не бих преположила, че по-старата генерация така умее да се забавлява...) Или пъпчивия младеж в петък вечер на опашката, стиснал бутилка бяло вино, луксозна бонбониера и плюшена играчка. (Ще има ли тази вечер секс или няма да има?) Или онзи тип, който купуваше пет опаковки свинска кожа. (Пет опаковки? Свинска кожа? Отнесете ме да си умра удома.)

Хора, които непрекъснато се оглеждат нервно докато вървя зад тях. Не, няма да ти скоча на гърба и да те изнасиля. Просто вървя в същата посока и бързам, а ти ми препречваш пътя. 
Имах една чанта на колелца, която предизвикваше особено силни емоции у хората, които ми се пречкаха из пътя. Благодарение на смахнатите си колелца, чантата ревеше като ранен дракон, докато я мъкнех подире си. Представете си само – вървите по тъмна уличка и изведнъж иззад гърба ви се чува рев, ръмжене и ругатни. Подскачате от изненада, обръщате се ужасен и какво да видите – вместо банда Ангели от ада, дребно същество се бори с огромна чанта, която му се плете из краката. 

12 коментара:

shiona каза...

Като споменаваш за покупките в супермаркета, мен винаги са ме изумявали хора, по-често жени, които си взимат количка, а на касата виждаш, че в количката се мъдрят единствено боя за коса и крем за лице, например. Сигурно са имали намерение да купят нещо повече, си мисля, но в следващия момент виждам, че същата тази количка се бута до изхода на паркинга на супермаркета и се зарязва точно на средата, така че следващият, който излиза, трябва да я отмести. Ей това не мога да го разбера!

Denia каза...

Признавам си, аз съм един от тези хора. Просто обичам да бутам количка и мразя да мъкна кошница. На количката мога удобно да се опра и да си хвърля вътре якето и раницата.

shiona каза...

ОК, лошо няма. Просто ми беше чудно. Но сигурно не си оставяш количката точно на средата пред изхода? :-)

Denia каза...

Естествено, имам вродена дарба за оператор на количка :)

Atanas Boev каза...

"самото драскане по книга с тестове за интелигентност ти смъква поне 50 точки от интелигентността"

Прекрасна мисъл! Открад! (Е, по точно, заЕм!).

Atanas Boev каза...

"луксозна бомбониера"
Бииииип.

А предния коментар нещо се сбъгяса (има такава дума, означава че прикачена връзка до Google notepad е била отрязана от същия тоя Гугъл наполовина, в резлтат на което не работи)

Denia каза...

Получавам всички кометари на мейла си, включително непубликуваните и изтритите, така че не се притеснявай.

Само не разбрах защо ми го пращаш този линк и каква е връзката с луксозната бомбониера.

Anonymous каза...

Тоя с боМбоните явно е терорист, трябваше да кажеш на охраната!

Denia каза...

OK, правописна грешка, убийте ме с камъни.

Anonymous каза...

Иии, ти пък. Не се ядосвай, смей се :)

Denia каза...

Ако беше казал нещо смешно, щях да съм се засмяла вече.

ivuchi каза...

Тфа с драскането по книгите от библиотеката е баси екзистенциалния проблем.
Кат бях втори клас взех от библиотеката да чета за оня дебел скапаняк с перката дет живее на керемидите, и някво пишлеме да вземе да напълни книгата с мъдрите си размисли.
Имаше кво ли не от: "Който чете тфа е лайно" до "Ти си простак"
Тогава ми се видя доста депресиращо.
Както и факта че някакъв мухляк ми бе написал че съм лайно и аз не мога да му кажа лично кво мисля по въпроса.

Публикуване на коментар