"Яко метъл, батко!“

Освен, че съм литературен сноб, също така съм и музикален. Изобщо не разбирам какво му е толкова якото "да си як метъл, да мяташ дълги коси и да тропаш с кубинки".

Целия си пубертет изкарах в Телевизията (за тези, които не са от Русе – това е легендарна метълска кръчма), където по онова време се събираха пияни батковци с рошави гриви. Не слушах метъл, но какво да го правиш – това беше единствената достъпна алтернатива. Пиенето в Телевизията беше евтино, рошавите батковци – дружелюбни, и за разлика от други места, там наивната ми детска физономия и куцането ми не събуждаха нито презрение, нито агресия. При целия ужас, който изпитваха нашите от идеята, че се разнасям из метълски кръчми, там не съм виждала нито едно сбиване. Може просто да съм имала късмет, де. Нито някой прекалено ми е досаждал (е, досаждаха ми, но в границите на допустимото). Най-големия екшън, който съм виждала в Телевизията беше, че редовно някой спеше на масатата.

Но дори и по онова време – деветдесетте – косматите батковци бяха почнали да стават леко смешни. Поправете ме ако греша, но най-славните години на метъла са били осемдесетте – това Whitesnake, Iron Maiden, Kiss, AC-DC, Judas Priest, Black Sabbath и т.н. Оттогава рокът и метъла са позалезли, а това което днес се смята за рок, се е разделило на много различни стилове, и общо взето е по-близко до популярната музика, отколкото до корените си.

Въпреки това, за най-голямо мое учудване, разни хора не престават да се гордеят, че са метъли/рокаджии. Тези от поколенията преди мен не ме шокират – заседнали хората в младостта си, разбираемо е. Като Хоумър Симпсън в Homerpalooza не могат да поемат, че времената са се променили и само се правят смешни. Това, което ме смущава е, че слушам от хора по-малки от мене все същото: "Яко метъл, батко!" и все същите приказки, как щели да мятат коси и да играят пого на някакъв концерт на отдавна забравени величия от осемдесетте.

Вие сериозно ли?
Още веднъж: Вие сериозно ли?
Не искам да обиждам никого, но да си пълнолетен и съвсем сериозно да разправяш, че си метъл (пънкар, скейтар, рапер и т.н.) е адски смешно. (Освен ако не си професионален музикант, разбира се.)
Защо съм се хванала точно за метълите ли? Ами жив пънкар скоро не съм срещала, а раперите така или иначе всички ги смятат за тотална смешка, така че би било "на умряло куче - нож вади". Докато "гордостта че си метъл" по неизвестни причини продължава да вирее, дори сред иначе интелигентни хора. Бе, слушайте си вие каквото искате, но какво ми ги навирате тез кубинки под носа? Верно ли трябваше да се впечатля от това, че някой слуша музика, която още в ранната ми младост беше на доизживяване? То всеки нещо слуша, ама никoй не е тръгнал толкова да ти го вре в очите, както досадното племе на така наречените метъли.

Предполагам, че в България това е реакция на чалга културата – поради липса на избор, хората са се хванали за метъла като последно убежище на ъндъргарунда. Ох, на кака алтернативните...

Признавам си без бой, че от 2002 не живея в България и чалгата не ми е наболял ежедневен дразнител. Признавам си, че като се прибера, от някой звуци и картинки ми идва да си издера очите и да си ги напъхам в ушите, но все пак… Само чалга и метъл ли е избора?
Вие сериозно ли?