Еск седеше, стиснала жезъла в скута си и наблюдаваше редуващите се гори. Когато се бяха отдалечили на няколко мили от селото, тя каза:
- Струва ми се, че ти ми беше казала, че растенията в Чуждите земи са различни.
- Наистина са.
- Тези дървета ми изглеждат съвсем същите.
Баба ги погледна презрително.
- Съвсем не ми се струват хубави -рече тя.
Тери Пратчет, Еманципирана магия
Това го чуваме от ранно детство. Уникалната българска природа, най-красивата, единствената по рода си… Когато за пръв път излязох от България бях с толкова промит мозък, че сериозно очаквах в момента, в който прекосим границата да се сблъскам с грозната чуждестранна природа. Бях залепнала за прозореца на автобуса и чаках. След Калотина влязохме в Сърбия и пред погледа ми се появи красиво планинско дере. Адски се ядосах на сърбите и на нахалството им да имат красиво планинско дере, точно като българските. Но продължих да се взирам в очакване. Сърбия ме разочарова. Същите гори, същите планини, същите реки като в България. Дори тревата, вместо да расте по някакъв извратен чуждестранен маниер, изглеждаше точно като българската. Влязохме в Унгария. Мамка им унгарци, същата природа като нашата. Храстите – съвсем като български храсти. Горските пътечки – същите като българските. Купите сено по полето – досущ като нашите. Къщите и хората не изглеждаха съвсем като българските, но природата с нищо не се отличаваше. Почувствах се измамена. Толкова дълго са ми набивали в главата, че българската природа е уникална, а всъщост - никаква разлика със сръбската, унгарската, словашката и чешката природа.
Щом са ме лъгали за това, казах си, може и други работи да не са верни. Примерно уникалния български темперамент, оставащ неразбран по света. Или невероятната българска интелигентност, която няма равна никъде другаде. Или ситуациите, за които бях чувала "това може да се случи само в България". Може би, само може би… не сме чак толкова уникални? Сме си доста подобни със съседните държави? Дали случайно самочуствието ни на уникални балканци не идва от това, че се сравняваме не с останалите балканци, а с американските филми по телевизията?
Между другото, Kiff търди, че от всички държави които прекосяваме, докато стигнем до България, нашата страна е най-красива. Заради разнообразния релеф, всичко на едно място – море, планини, реки, равнини… Но все така се съмнявам, че ако бях румънка, щеше да се влюби в Карпатите :)
Публикации
9 коментара:
Kiff е прав :)
Разбира се, че има още стотици хиляди места със страхотна красива природа. Затова и хората ходят в тях. А България е едно от тези места.
Каза за детските си очаквания какво ще е навън, но не каза какво сега мислиш по въпроса.
Киф-добре. А ти? Опозна ли родината?
Или то е ясно като се има предвид къде си.
Не съм живяла другаде, освен в България и Чехия, така че едва ли съм някаквъв корифей по въпроса "как е навън". През други държави само съм минавала, за съжаляние.
Но съм писала и ще продължавам да пиша за своите впечатления като българка в Чехия, ако те интерува, чети.
Сгласен съм напълно. Само за Унгария твърдо не. Скука, тотална скука е.
А България е прекрасна, може би наистина няма толкова малка страна с такова прекрасно разнообразие. Грузия сигурно.
А много по-тъпото изказване е: "Имаме най-красивите жени на света." Неземна глупост.
Хе-хе, имаш право.Великата унгарска пуща е най-скучното нещо, което съм виждала от прозореца на автобуса :)
Мисълта ми беше, че аз НАИСТИНА ОЧАКВАХ в момента, в който изляза от от България пейзажът да се промени. Тревата да расте наопъки! Дърветата да са грозни не-български дървета! Храстите да са чуждоземски месоядни храсти! Не подценявай мойта детска наивност...
Аз се чудя , след като ни е внушавано, че сме толкова кадърни, интелигентни, красиви, потентни и тем подобни, защо на практика нямаме самочувствие?! Вероятно защото винаги сме си давали сметка, съзнателно или не, че това са празни приказки. Природата ни е красива, но не е уникална. Да не говорим, че правим всичко възможно да я съсипем. А колкото до самите нас – има ги всякакви и като цяло с нищо не превъзхождаме която и да е друга нация.
Ами това същото наставление създава и усещането за чуждост и чужбина, която толкова тегне на доста емигранти, на които доматите не са им така сладки и хлябът никога не е така хубав на "чужда територия"... Помня като бях малка аз също бях изненадвана от подобието на пейзажа в чужбината току отвъд границата и си мислех: Ето, това дърво е чуждо, как ли се чувства то? Сигурно е доста самотно и незащитено, понеже е отвъд. Уж е същото, а ТРЯБВА да има нещо в него, което да го прави различно.
Това мислене води началото си, в българската традиция, от Баба Съба, майката на Вазов, която без да е пътувала му е внушила, че България е най-хубавата земя. И той одобрително и възхитително разправя: Как тази неука жена знаеше това?
България някога е имала хубава природа. Сега всичко е засрано. Хубаво е само там, където български крак рядко стъпва.
Гледаш нагоре - прекрасни чукари. Гледаш надолу - дерето на реката пълно с пластмасови бутилки и опаковаки от сладолед.
Отвратителни лекета сме.
Много ясно, че този глупав национализъм за "най-красивата природа" е продиктуван от потребността да си възвърнеш по някакъв начин самочувствието. Е, това е най-първобитният начин. Моят приятел, който е роден и и израстнал в австрийските Алпи ме разби. Когато беше в София, каза: "Е, въпреки че градът е грозен, природата все пак става. Ако подредите и изчистите, България БИ МОГЛА да заприлича (малко) на моята родина." Той също е убеден, когато е зад граница, че от неговият роден край няма по-красив на света. Какво да се прави, човек или се ражда с естествен усет за хубавото независимо от местоположението, или така се получава, че просто... няма време да развива подобен усет. А нациоанализма не ни прави по-лоши хора, напротив, особено в Европа, където абсолютно всичко сякаш е еднакво.
Публикуване на коментар