Freetekk 2

Любимият ми спорт е карането на колело. Не за друго, а защото това е един от малкото спортове, които можеш да практикуваш седнал. Освен това на колело се чувствам голяма, силна и бърза, докато на собствените си крака съм точно обратното.
Целият ми приятно лежерен стил на каране се наложи да се промени, когато срещнах Kiff. Според Kiff разходка на колело не е разходка, ако не изминеш поне 25 километра, за предпочитане в най-големите обедни жеги или пък през нощта по неосветени пътища, не се наливаш през цялото време с топъл ром и не караш много, много, много бързо. Kiff се оправдава, че е свикнал да кара колело с най-добрия си приятел, който е спортен колоездач и кара много бързо. Знам. Веднъж излязох на разходка с тях двамата. За малко да издъхна, опитвайки се да не изоставам на повече от двайсет метра зад тях. През това време те, гадовете, караха без ръце, пушеха цигари и си говореха. 

Другата мания на Kiff е търсенето на по-кратък път. Хората, които го познават, само при споменаването на фразата "по-кратък път" се хващат за главата и вият на умряло. Търсенето на по-кратък път с Kiff включва изминаването на разстояние, което нормално трае 40 минути за два часа, след което Kiff победоностно заявява "Знаех си аз, че вървим в правилната посока!" и решава да търси още по-кратък път на връщане. Kiff е обсебен от мисълта, че притежава страхотно чуство за ориентация, което просто не може да го заблуди. Кълна се, че когато го заведох за пръв път в Русе, където съм прекарала по-голямата част от живота си, той беше убеден, че знае пътя по-добре от мен и постоянно се опитваше да ме води. 
Следващата особенност на Kiff е, че избягва асфалтовите пътища за всяка цена. Дай му на него горски пътечки през коприва и тръни до кръста, или още по-добре черен прашен път през полето, където ти се врат насекоми в носа, очите и устата. Оправданието му, че е селско момче и обича да си припомня детството не ме трогва. Аз пък не съм селско момче и нямам никакво желание да си припомням неговото детство. Не знам как всеки път успява да ме навие за поредната безумна екскурзия. 

Решихме да ходим на tekk на колело. Само на някакви си 25 километра било, малко баир, но не особено. В последствие се оказа, че целият път е едно голямо нанагорнище. Вярвайте ми или не, на връщане изобщо не се наложи да въртя педалите – колелото само ме носеше. Освен това се оказа, че аз трябва да мъкна палатката, храната и повечето багаж, защото колелото на Kiff няма багажник, а той не може да кара моето, понеже постоянно би си удрял коленете в брадичката. По време на това пътешествие свалих поне пет килограма и след края му бях в състояние единствено да легна и да умра. Не съм много спортна натура, както може би сте се досетили. Но пък tekk-а си го биваше.

Провеждаше се в една изоставена военна база на края на света.

Въпреки това се е намери някой да се оплаче от шума и на сутринта дойде полиция.

Организаторите ги увериха, че не можем да си тръгнем, защото всички шофьори са пили.

Цял ден “изтрезнявахме” ...

 ...и вечерта отново се започна.

Ранносутрешните физономии на Prochy и Kiff.

Неизвестен бандит.

Преспивам със случаен котарак.

Злоупотреба със спящо куче

И не на последно място да припомня, че наближава BULGARIATEKK. Ще започне на 15 август и по всяка вероятност ще е пак на същото място. Посетете сайта на организаторите, дори само заради надписа на български си заслужава. Ние ще сме там, така че ако видите двама идиоти да се борят със зелена палатка, да знаете кои са.