Политически активни

Вчера бяхме на демострация. Отново. В последната година и половина това май ни е петата демонстрация против радара.
Трябваше да започне в шест, но още към три чух по радиото, че доста демонстранти вече са се събрали и дори успяли да уцелят външния министър с домат.

Събрахме се на Вацлавския плошад, където от организацията против радара държаха речи и пяха песни с китарен съпровод (последното можеха да си го спестят, ама хайде).

След това тръгнахме на поход и както обикновенно, блокирахме движението в центъра.

Голяма част от демостриращите бяха от третата възраст, някой едвам се крепяха на по два бастуна, така че походът беше доста бавен.

Из тесните улички беше голямо психо – високите сгради отразяваха звука от скандирането, кречаталата и пищялките, а над главите ни бръмчаха полицейските хеликоптери. 

Полицаите бяха завардили пътя и не ни пуснаха да преминем.

Организирахме седящ протест. Е, аз организирах протест, подпряна на стената, защото постоянно някой се опитваше да мине през мен...

Кордон полицаи и една хубава полицайка.

И един хубав анархист.

Протестиращите се опитваха да дискутират с полицията – без особен резултат. От организацията се опитаха да предадът писмо на Кондолиза Раис, но тя не го прие.

Миналата година на демострацията при идването на Буш падна по-голям майтап. Робокопите бяха направили кордон около американското посолство, обградиха ни и ни натикаха в пространството около близката кръчма, където ни държаха няколко часа, докато Буш не си замина. Бяхме принудени да се напием като свине и да чакаме половин час опашка на бара.