Истинска романтика 2

Чета тука трагични валентински истории и веднага се сещам една своя. Свети Валентин. Три пубертетни приятелки. Без гаджета, без пари. Едната свива от къщи бутилка вино и отиваме да я пием в парка. Изпиваме я и решаваме да се правим на “лоши момичета”. Ще трошим бутилката. Мятаме я по земята, тряскаме я по дърветата. Заливаме се от смях, бутилката не ще да се строши. Виждам наблизо някакъв камък и с все сила я трясвам. Разхвърчават се хиляди парчета. Някакъв велосипедист с куче започва да крещи и да ме псува, слиза от колелото и тръгва да ме гони да ме бие. След като му избягвам се усещам, че сме в Парка на Възрожденците и камъка, в който съм разбила бутилката е … ами, някаква възрожденска паметна плоча. 

Доста грозно, признавам, да трошиш бутилки по възрожденските паметници. Но не по-малко грозно е да псуваш и да гониш момичета из парка. Ако бяхме момчешка компания сигурно два пъти щеше да се замисли, този радетел на добрите нрави, преди да тръгне да ни бие.