Добре дошли в котарника

Тази година очаквам с опасения настъпването на летните жеги. Не че не обичам топлото, но как се живее на затворен прозорец…
Миналата година точно в разгара на най-големите жеги котаракът след дълги тренировки се научи да скача достатъчно високо, за да излиза през прозореца. Ще кажете – естествен сремеж към свобода. Къде ти! Изскача глупавото добиче на двора (живеем на първия етаж), след което почва сърцераздирателно да мяука да го приберем. Излизаш, донасяш го и той отново се мята към прозореца, за да се повтори цялата процедура наново. Видяхме се в чудо и затворихме прозореца, но котаракът продължи да се бие в стъклото като някаква малоумна птичка. На нас с Kiff не ни издържаха нервите да стоим затворени в задушна стая с побъркан котарак и решихме да идем на клуб.
Към два-три часа аз реших да се прибирам. Kiff искаше да остане, затова ми даде ключовете си и телефона си да му го заредя, защото батерията му беше паднала. Оставих му моя телефон и се разбрахме като се върне, да ми звънне, за да му отворя.
Върнах се вкъщи и отцепих. Събуди ме шума от трошенето на стъкло. Kiff виси от другата страна на прозореца и крещи “Защо не си вдигаш телефона?!”, а котаракът радостно дъвче парчета стъкло. Спеше ми се и нямах идея какво да му отговоря, затова отидох да му отключа вратата. Той веднга ми бутна окървавената си ръка под носа и продължи да вика, че заради мен се бил осакатил. Отговорих му, че това са повърхностни драскотини и да си сложи ръката под струя студена вода и се тръшнах да си доспивам. Естествено, че не ме остави да спя. Крещя ми, че аз си спя, а на него кръвта му изтича и се успокои чак след като му превързах ръката и изслушах неговата версия на станалото.
Развиделило се и Kiff решил да се прибира. Дошъл си вкъщи и взел да ми звъни да му отворя. Никакъв отговор. Отишъл да си купи цигари, пушил две-три, разхождал се, звънял стотина пъти. Телефонът дава свободно, аз не отговарям. На Kiff започнали да му минават какви ли не черни мисли през главата – ами ако изобщо не съм се прибрала вкъщи? Ами ако ми се е случило нещо из пътя? Някак успял да се вмъкне във вътрешния двор и започнал да тропа по прозореца. Отново никакъв отговор. Звънял, тропал, блъскал си главата и накрая решил да чупи стъклото и да влиза.
А ето и моето обяснение. Телефонът на Kiff е стар и понякога прави следния номер – вместо да звъни само вибрира. Аз спя леко и дори от едно иззвъняване бих се събудила, но не и от вибрация. Заспах при шума от котарак, опитващ се да излезе през затворен прозорец, затова изобщо не съм регистрирала неговото почукване по стъклото. Ако се беше сетил да ме извика по име, непременно бих се събудила, но Kiff не искал да безпокои съседите с викове и решил, че ще е по-дискретно да строши прозореца.
Какво ли да очаквам от любимите си същества това лято…