Една мистерия по-малко

Преди около година, когато се прибирах от работа забелязах странна гледка. Някакъв тип, облечен в тесни шорти и къса блузка, и двете явно не му бяха по мярка, излезе с кандилкане от кръчмата до нас. Някакъв друг тип крещеше подире му да се върне и да пие още една бира с него, но този в тесните гащи му отвърна: "Не мога, братче, не мога - много съм пиян" и се отдалечи.
Какъв беше пък тоя тип – зачудих се аз – какви бяха тези мини-шорти, какъв беше този гол тумбак? Кога е успял да се напие в седем часа вечерта, в делничен ден? Както обикновенно, въображението ми заработи на пълни обороти.
Да речем, че човекът работи на смени и днес му е почивния ден. Какво да прави, какво да прави – решава да си изпере всички дрехи, понеже нали работи на смени, не е имал време. Мята и последния чифт дрехи в пералнята и зачаква. Една пералня, втора, трета – колко му е да се отегчи човек. Решава да излезе да пие една бира докато пералнята се извърти и навлича първото, което му попада под ръка – дрехите на по-малкия си брат или на приятелката си. Едната бира се превръща в няколко, няколкото в доста много. Според известния по тези ширини виц: "Кои са трите най-често употребявани чешки лъжи?
1. Да отидем да изпием по една бира.
2. Още една и си тръгваме.
3. Тази вече е наистина последна."

Теорията ми изглеждаше напълно логична. Чак до днес, когато връщайки се от магазина видях същия този тип да излиза от кръчмата до нас, облечен по същия начин. Не че съм чак такъв физиономист, но подобна гледка не се забравя.
Чак сега забелязах, че човекът е яко напомпан, а странния ансамбъл на него е… ами някакви спортни дрехи за бодибилдинг. Така че мистериозния непознат се оказа просто някакъв културист-пияница с кофти вкус за обличне.
Егати разочарованието.