Строго секретно

Голяма секретност в тази фирма бее, голяма секретност. Всичко се охранява, страшна работа. Лаптопа ми всеки ден се заключва в сейфа, сакън да не го открадне някой. Дори не мога аз да го нося до сейфа, да не духна с него из пътя, ами само шефките могат да го носят. И ако щете вярвайте, карат ме да го връзвам се едно нещо като верига за колело към бюрото. Да, и ключа от веригата трябва да нося със себе си постоянно, не мога да го оставя на веригата, защото – внимание! – някой можел да открадне самата верига и после трябвало да я плащам! Не можело да станеш до тоалетна, без да си заключил екрана на компютъра и да си си прибрал бумагите от бюрото! И до принтера не можело! Дадоха ми един гълабарник с лепенка "Строго секретно" и само в него можело да стоят документите, сякаш никoй няма да посмее да бръкне вътре заради лепенката. Току-виж някой разбрал, че в Австрия са си купили нов софтуер и тогава стана тя каквато стана. Ами че аз може да съм агент, внедрен от някоя конкурентна компания и отдавна да съм наснимала микрофилми и да съм ги изпратила в базата, тогава засекретения гълабарник ли ще ги спаси?
Днес като на стажант ми дадоха приятна занимавка – да издиря всички папки на етажа, да проверя дали във всяка има отпред по едно листче, което обяснява, че информацията в папката е строго секретна и може да се ползва само от екипа и да попълня "екип". Ама то "екип" веднъж е отметнато като възможност и втори път е подчертано в текста – няма значение! Трябваше да го напиша за трети път, на ръка. И да залепя лепенки "Строго скретно" на няколкото останали квадратни сантиметра в офиса, където още не са налепени. Ако се питате колко папки имаме на етажа, веднага ще ви кажа – адски много! И големи, и тежки. Мускули направих да ги свалям и качвам на горните рафтове. А долните рафтове бяха още по-зле, щото трябваше да клеча и да се гъзя на хората с тия панталони с ниска талия, дето ми се виждат гащите. Някой ще каже "Ти пък защо ходиш в офиса с плитки гащи!". Ами кой е знаел, че ще се наложи цял ден да се кикерча, обикновенно не правя такива гимнастики, а като си седя пpед компютъра то не се вижда.
И понеже в офиса цари голямата секретност, току идваше по някой параноик да ме пита защо му ровя в папките. За кеф! Аз съм фетишист на папки! Ако през деня не си поиграя със стотина папки, през нощта не мога да спя!
Тамън минах цялата стена с шкафовете и си отдъхнах – изненада! Зад ъгъла, на път към кухнята имало още толкова шкафове между бюрата! Само че от тези, с плъзгащите се врати. Ех, не се ли изподрах хубаво на тия панти докато крепя по пет тежки папки и ровя с една ръка да извадя тази, която е най-отвътре! Накрая вече ми се ревеше, мятах папките като чували с картофи. Хората кафенца пият, говорят си по телефона, а аз се потя като хамалин. Тогава се сетих за тия девойки, дето по цял ден седят в кухнята, понеже за тях друго място няма и разпределят едни огромни купчини поща, а на края на всеки ден събират чаши и чинии и зареждат миялната машина. На тях пък какво ли им е.

Хубавото на цялата работа е, че си откраднах няколко лепенки "Строго секретно" и си ги залепих на хладилника. Да се знае.