В предния си пост бях написала няколко изречения, които бяха за мен особено важни:
“Ако България ми е майка, то Чехия е любимата ми леля. Заобичах я в момента, в който установих, че мога да ходя по улицата, без да ме замерват с камъни и да ми крещят: „Що куцаш ма, да не са та ибали накриво“. Че никой не ме пита при запознанство защо куцам – освен сънародниците ми. Че мъжете ме възприемат като привлекателна млада жена, а не като стока второ качество.”
Както и очаквах, никой не им обърна внимание. Предполагам, че тези които побързаха да ме оплюят, са били прекалено заети да търсят в текста анти-българска пропаганда, а останалите, по-разумни хора са го подминали, защото "това не е приятна тема" и "за такива неща не се говори".
Е, аз пък искам да поговоря точно за тези неприятни неща.
В България прекалено много хора ме възприемаха не като човек с недъг, а като недъг с прикачен към него човек. В България прекалено много хора смятаха за подходящо начало на разговора "откровено и простодушно" да ме разпитват защо куцам. Евентуалните ми обожатели се срамуваха да се показват с мен пред хора, щото да не стане “свършиха ли се здравите момичета, че тръгна по инвалиди”.
В Чехия, ако хора имат някакви предразсъдъци към мен, то поне са достатъчно тактични и възпитани, за да го крият. Никога, повтарям никога, куцането ми не е било правено на въпрос – поне не и в мое присъствие. Ако ви е хрумнало, че тез двулични чехи просто не умеят да бъдат откровенни като нас, българите, бързам да ви уверя, че сто пъти предпочитам да живея сред възпитани лицемери, отколкото между откровенни грубияни.
С което не искам да кажа, че в България живеят диваци и не можеш да срещнеш нормален човек. Напротив, у нас има много разумни, толерантни хора – знам, защото ги познавам. Но разликата е в това, че у нас грубиянте и простаците не са утайката на обществото – те са тези, които определят правилата. В Чехия съотношението между простаци и възпитани хора е същото, както и у нас – разликата е, че възпитаните са тези, които определят настроенията в обществото. Ако се държиш неприемливо, биваш порицан, вместо всички да си мълчат, защото "какво да се прави, винаги е било така".
Може би се чудите какво толкова мрънкам, че хората ме питали защо куцам, това ли е голямата болка за умиране, би трябвало да съм свикнала и да съм над тези неща. Ще се опитам да го обясня по друг начин. Аз съм родена куца, свикнала съм със състоянитео си и през повечето време изобщо не мисля за него. Куцането не е като да имаш огромни палци като Сиси Ханкшоу от "Дори каубойките плачат". Никакъв огромен недъг не ми се мотае в полезрението. Не го виждам, не го усещам. Тъй като краката ме болят цял живот, свикнала съм да не го забелязвам. Виждам се отстрани само ако се огледам в някоя витрина. Възпитана съм в стил "живей си живота все едно не си куца" и ми е най-лесно да правя именно това.
Да, но в България това не беше възможно. Ту някой ще вземе нетактично да ме разпитва, ту на стената ще окачат списъка на получаващите стипендия и срещу името ми ще пише с големи букви ИНВАЛИД – ей-такива мили малки припомняния, да не си въобразявам, че съм като всички други, а да си зная мястото.
В Чехия не ми се налага да си спомням, че имам някакво увреждане, докато някой не ми отстъпи място в градския транспорт
Неделя, 2008, Март 16
Да си поговорим на неприятни теми
Публикувано от Denia в 14:17
Етикети: изнасилване, куцо и сакато, убийства
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
15 коментара:
Мнението си споделих, при първата ти подобна статия - за куците мъже и куците жени, за слепите, изобщо мисля, че знаеш какво мисля по въпроса.
Радвам се за теб, че си намерила средата, в която се чустваш пълноценен човек и хора, които избиват комплекси на твой гръб не ти подвикват по улиците.
Аз лично не съм от хората, за които това им прави впечатление. И три глави да имаш на раменете си - пак ще те съда според постъпките ти, а не според това как изглеждаш. За съжаление си права, че има тенденция тук това да се практикува, а именно да се съди за човек първосигнално - според външния вид. И то според неща, които не зависят от него. Не ми харесва и модата на пластичната хирургия, която прави хората еднакви и безлично скучни. Това, което стои зад външния вид е от значение. За съжаление все по-малко хора го практикуват.
Благодаря ти за разумния коментар, Силвия. Страшно ми е неприятно да обсъждам тази тема, но проблемът определено е важен и определено не е само мой.
Проблемът е,че хората с увреждания в повечето случаи са забутани някъде и от малки са възпитавани,че сами не могат да се справят и някой трябва да с грижи за тях. Друг проблем е, че хората в България не са толерантни към различните: гейове, цигани, инвалиди, че и вегетариянци или каквито си помислиш, ралзични от масата. Не знам как е в други страни.
И на мен би ми направило впечатление, че куцаш, тъпо е да се опитвам да се заблуждавам,че няма. Но няма да си позволя да те питам защо. Първо защото поставяйки се на твое място ми е ясно, че на всеки втори трябва да се обясняваш по темата и най-малкото ти е досадно и писнало (и ти е неприятно) до крайност и второ, защото ако ако не сме особено близки това си е навлизане в чуждото пространство, а ако сме достатъчно близки, смятам, че ти ще споделиш ако имаш нещо за споделяне по въпроса. Та така мисля аз, обаче съм малко темерут що се отнася до лично пространство и бъркане в чужди работи, а както изглежда повечето хора тук не са.
Ave shmok... chyvSTVYvam se adski vinoven! Az sam te pital shto kycash... i to ne vednaj. Ama sam go pravel za da ti pokaja che ne mi dreme che kycash i che moga spokoino da govoria na taia tema bez da e problem za men. Obache za teb iavno e bilo... sajaliavam che sam te postavial v nelovko polojenie :(. ( da be tapo opravdanie e ama imah yjda da seopravdaia )
A sega na temata. Syglasen sam che ima kreteni. Saglasen sam 4e ima mnogo netakti4ni hora. Oba4e kato si govorite tyk osven shmok da vidish kolko hora taini4ko se zastapvat za teb i spodeliat tvoeto mnenie .. drygo ne vijdam da stane. Ne 4e az vijdam nekvo svrah ne zemno reshenie, no sedeiki takam si mislia che otgovora e v napisanoto ot teb. Triabva da poricavame! Vsichki!!! Triabva da zapochnem da obychavame sobstvenoto si obshtestvo. Da tochno taka. NIE, samite my chlenove :) Da vzemem da pochnem ot niakaide.
MISLI GLOBALNO, DEISTVAI LOKALNO!!!
Tvoi Pav :)
Лъчезара, имаш право - хората с увреждания са възпитавани неадекватно да се срамуват и да се крият. Точно затова и повдигам темата, защото все един трябва да започне пръв, за да се създаде прецедент.
Дрешник, много те моля - ти си един от най-толератните хора, които познавам и да искаш, не можеш да ме обидиш. Сега, да не би аз никога да не съм ти казвала нещо неприятно или нетактично?
Много си прав, че трябва да почнем да възпитаваме в себе си уважение към човешките права. Защото дискриминацията не би оцелява без мълчаливото съучастничество.
И аз съм емигрант, щото имам увреждане.
Дразни ме, че никъде в България не предвидено за мен (не чувам). Нямам против да ме питат що не чувам, но се вбесявам да ми кажат "А, това твоето е бял кахър, има и по-страшно". Или пък да ми изръсят клишираното "Ох, да, много е трудно за инвалидите в България, те не могат от домовете си да излязат". Ми мерси, ама аз мога да изляза от дома, но проблемите ми с достъпа са различни.
И разбира се работа за мен в България няма. Ако някой работодател реши да се прави на толерантен, наема някой човек с инвалидна количка, с фанфари слага рампа и обявява колко е европейски!
Хайде, че се ядосах! Чудесен блог, Дения!
За съжаление хората в България или поне повечето разсъждават, като в оня виц "Попитали един какво предпочита да бъде плешив или глупав и той отговорил-Глупав,защото по-малко си личи" Докато има хора,които мислят така нещата трудно ще се променят!!!
Благодаря ти, Яна. На теб винаги може да се разчита за интересен коментар.
миналия път точно на антибългарската пропаганда ти обърнахме внимание, не защото външността може да е неудобна, просто не правя разлика човек с какъв външен вид го пише, вземам ти мнението, и това е еднаквото отношение, никой не те жали за нещо, ти си като другите или повече. Това, че някои нямат външен недъг, не значи не им се иска понякога да им има нещо, та да могат да си обяснят хорската злоба и простотия. Изглеждам заплашително, налага се да прикривам хубостта и интелекта си, за да ме чука и мен някой, както и да е, на всеки сме виновни, да не отклонявам темата.
Какъв хубав блог си намерих... Може ли да се абонирам? Благодаря, че го водиш.
Мисля си, че натрапчивото отбелязване на куцането в България е като отбелязването на всички други признаци на различност, които карат човек да се чувства и в края на краищата да бъде стереотипизиран по даден признак, който той дори не забелязва в ежедневието си. Ако разпитването е само за показване, че "за мен не е проблем да го обсъждам пред теб", то помисли, си, анонимен, дали питаш някой защо едното му око е кафяво, а другото жълто, защо кожата и е по-тъмна и защо полата и има червено петно. Не бях видяла предишният ти пост, но и аз по много причини се чувствам абсолютно по същия начин в България. Не е удобно място за различните, независимо по какъв признак.
Сигурно темата ти е неприятна за обсъждане, но надявам се да имаш енергия да я обсъждаш и поставяш и в бъдеще. Защото от такова отхвърляне на всичко различаващо се тръгват и много други по-сериозни проблеми в България - примерно Могилино, расизмът, детското насилие...
Много ме радва, че си разбрала правилно идеята на статията ми. Харесвам блога ти и уважавам твоето менение.
Ок да си поговорим за неприятни теми.
Куцаш, всички са ти се/ти се подигравали/ват. Безспорно неприятен факт. Вероятно си си изградила целия светоглед и всичките си теори на базата на това, че хората те отчитат в полезрението си заради дефекта ти. Най-вероятно и това е така. Хах представи си сега, че не куцаше. Е не съм ти виждал снимки, но почти със сигурност не говорим за нищо впечатляващо от това което пишеш. Ако не куцаше, нямаше да си дори и "Оная куцата" щеше да си >никой<.
Сега поне си имаш оправдание за всичкото ти нещастие и провали. Басирам се, че ще ти е 5х по-обидно ако всички искрено игнорират дефекта ти (и теб сигурно покрай него) от колкото като ти обръщат внимание (подиграват ти се) заради него.
Примерно аз наскоро станах студент. И се запознах с някви хора. И около 3 месеца след като се запознах с единия от тия хора и случайно ми се сличи да вървя с него към общежитията. И го гледам нещо върви като стреляна патка (нарочно го казвам така просто щото ми се иска, не че чак толков ми става от подобни коментари посока инвалиди).
Викам "Абе човек къде си се претрепал така, че вървиш накриво(това три месеца след като съм го срещнал за пръв път и през тоя период пак сме се засичали тук таме из университета)" и той "Ами не, аз си куцам по принцип" и аз "е
съжалявам, че така попитах(което трябва да се разбира като "еми хубаво", което пък трябва да се разбира като "не ми дреме") Извода, е че и преди да знам, че е куц го отчитах като произволен никой и след като знам, че е куц, пак си остава произволен никой. Някак си просто щото си куца не си впечатляваща. Или измисли нещо друго or stuff it.
И олекна ли ти сега?
Да всъщност. Сега като си прочетох отново коментара, не ме впечатли особено много, но имам ясния спомен от момента непосредствено след написването, че изпитах едно такова явно облекчение и ми стана хубаво и топло в душата.
Изглежда ти си била различна не с това, че куцаш, а с интелекта си, а вярваш или не - тази разлика е важната. Не си мисли, че най-големите аутсайдери са хората с увреждания. Аутсайдери могат да бъдат и то в много по-голяма степен, умните, отговорните, разсъдливите, богатите, и дори красивите. Масата народ не притежава тези качества. Уви, отмина периода на класовото разделение... Ще го чакам да се върне, та дано и аз се почувствам по добре :)) А не куцам с нито единия си крак :)) Но също ми се живее някъде, където да ме разбират повече и да не ме натискат да съм по-посредствена отколкото съм. :)))
Публикуване на коментар