Вторник, 2008, Март 11

Неща, които мразя



Реших и аз да се присъединя към отбора на хейтърите:

Фактът, че колкото по-непритятен глас има човек, толкова повече и по-високо говори.

Фактът, че колкото по-неприятен смях, толкова повече притежатят му се хили непрекъснато и високо.

Хора, които четат книги, за да могат да ги разнасят и да разказват на всекиго каква страхотна книга четат. Обикновенно четат Бегбеде, Дъглас Адамс или нещо от сорта. Като ги прочетат току ги цитират, с което смятат, че се възнасят над не-четящата тълпа. Напомнят ми една чешка "знаменитост", която се беше изказала в смисъл: "Хората си мислят, че след като съм се снимала гола, задължително трябва да съм тъпа, но аз съм прочела всичко от Тери Пратчет!" (Нищо против споменатите автори)

Хора, които постоянно ти разказват какво са яли, какво са си купили и какво са гледали по телевизията.

Хора, които изпищяват от ужас, когато им кажеш, че не си гледал "Междузвездни войни", "Криминале" и т.н. и държат да ти го разкажат. "Матрицата" са ми го разказвали толкова пъти, че когато най-накрая го гледах, едва не заспах от скука. Май дори не го догледах до края.

Фразата: "Ние, българите сме с робска психика, затова никога няма да се оправим…" и производните и. Брех, голям мазохизъм, тържество на самооплюването.

Хора, които с часове ти разказват историите си, изисквайки пълното ти внимание и ангажирайки те с проблемите си, а когато най-накрая се вредиш да кажеш нещо, веднга намират начин да те обидят.

Жени, които използват изрази от сорта на: "Аз съм блондинка, обяснявай по-бавно" и "Ние, жените, сме страхотни кучки".

Всички, който демонстративно разправят, че любимата им книга е "Малкия принц". Ами нищо чудно, това е приказка на стотина странички. Я се пробвай да прочетеш "Идиот".

Хора, които постоянно ме питат какво съм искала да кажа, когато аз нищо не се "опитвам" да кажа, а го казвам ясно и недвусмислено, само че те са прекалено тъпи, за да схванат.

13 коментара:

Силвия каза...

Хора, които четат книги, за да могат да ги разнасят и да разказват на всекиго каква страхотна книга четат. Обикновенно четат Бедегбеде, Дъглас Адамс или нещо от сорта. Като ги прочетат току ги цитират, с което смятат, че се възнасят над не-четящата тълпа. Напомнят ми една чешка "знаменитост", която се беше изказала в смисъл: "Хората си мислят, че след като съм се снимала гола, задължително трябва да съм тъпа, но аз съм прочела всичко от Тери Пратчет!" (Нищо против споменатите автори)

Всички, който демонстративно разправят, че любимата им книга е "Малкия принц". Ами нищо чудно, това е приказка на стотина странички. Я се пробвай да прочетеш "Идиот"

Амммм.... С какво точно във втората част не правиш точно това, което отричаш в първата част?

Denia каза...

Не съм чела "Идиот", ако това ти е въпроса.
Просто исках да дам пример за "трудносмилаема класика над 500 страници" и се сетих за "Идиот"

Анонимен каза...

Ave shmok mnoo mrazish ve. To izglezda siakash vsichko mrazish. Nedei taka, davai malko po-pozitivno :). Samo si predstaviam sledvashtata ti statia: "mrazia da mi kazvat kvo da pravia" :-P

Silvi nerazbiram kakav e smisala na komentara ti... malko mi e izlishen :), no koi sam az ...

ps
shmok malkia princ ne mi e lubima... niamam lubima kniga... ne cheta :)

Denia каза...

Обещавам да престана с мразенето и да се съсредоточа върху по-позитивни теми. Доволен? :)

Анонимен каза...

bezkraino :)

Silviya каза...

Може ли и аз да се присъединя към молбите с мразенето :)

Не казвам, че парадираш, че си прочела Идиот. Ясно ми е каква е целта и на двете твърдения. Обаче да отричаш "нещо-което-е-лесно-за-интерпретация" като го сравняваш с "нещо-което-е-трудно-смилаемо" общо взето е същото като да парадираш с "нещо-което-е-трудно-смилаемо".... Затова двете причини ми се оплитат малко.

Denia каза...

Не отричам, че точно на тази тема малко се снобея, но всеки има право поне за едно нещо да бъде сноб. Обещавам да се поправя :)

Анонимен каза...

Пху!, за "Идиот" не знам, не стигнах до него, след "Престъпление и наказание" се отказах категорично от Достоевски. Той не е за хора!
Иначе мен пък ме дразнят хора, които се хвалят, че четат трудносмилаеми книги и ги хвалят колко са възвишени!
Винаги се подлъгвам и решавам да прочета някоя. После се чувствам хипер малоумна като не намеря великия смисъл и само се ядосвам, че съм си изгубила времето, при това с мъчително четене... ГалЙол

Бу каза...

Ти така, ама аз иначе.
Умрем да кажем, че съм руса и тъпа, макар че поне първото не е вярно. Но аз съм блондинка по душа. Простено ми е. Не ме мрази, моля те.

Deyan каза...

Aide da kaza az kakvo hic ama hic ne haresvam v Czeh people.
Kato vidiat US guy, or some bloody English twart, come from nowhere, but proudly said Im Englishman (or Im from the STATES) i sa gotovi na vsicko. Nai-golemi prostotii sym vijdal ot predstavitelite na tezi dve bogopomazani dyrzavi.....

P.S.
Ne che i v BG si go niamame de.

товарищМаузер каза...

Аз май се зачетох тук, обещавам да се поправя. Понеже стана въпрос за "Идиот", имах един колега в университета, който прочете първо "Бесове", после "Идиот" и нищо не му стана. Честна дума! После обаче се прехвърли на "Унижените и оскърбените" и там вече леееко мръдна. Ама такова наистина мръдна. Взе да ходи по църкви, да стои сам и да размишлява. В крайна сметка преодоля внушението на обер-човекомразеца Фьодор Михайлович и се поправи, ама оттогава не е съвсем същия.
П.П. Аз ги четох тия книги в комбинация с "Параграф 22", като противоотрова, помагаше.

Таня Джекова каза...

Макар и хейтърски, този пост ме разсмя истински, защото се присъединявам изцяло към всяка една от точките.
Много добре пишеш наистина :-)
Дано не те засегна и ако без да искам го направя, моля да ме извиниш, но ми се ще да кажа, че ти си един от малкото хора, които са успели да трансформират тежестта на недъга си в нещо позитивно - да пишеш добре. Колкото и странно да звучи, независимо от темата, стилът ти ме разсмива и много ми допада :-)

Браво на теб :-)

Denia каза...

Радвам се, че статията ви е харесала. За Достоевски - не знам, явно е опасно четиво наистина :) Параграф 22 е по-мой тип книга, много здравословна ирония към песимистичните настроения.