Разказвачът

Да живееш с Разказвача е като да живееш с Големия брат. Разказвачът има толкова неща за разказване, че не знае от къде да започне и къде да свърши. Разказвачът е гласът зад кадър, който ти казва, какво се случва и защо. Сякаш не живееш живота си, за да го живееш – не, живееш за да разказваш. Разказвачът винаги ме наблюдава и замисля каква история би се получила от това. Разказвачът превръща моя живот в сценарий. Той ми казва как би трябвало да се държи главната героиня. Променя персонажите, когато не му харесват. Разказвачът казва как би звучала изторията, ако я разкажа на майка си, на по-голямата си сестра, на най-добата си приятелка, на любимия мъж, на въображаемият слушател. Разказвачът винаги е с мен, той е моят психолог, моето суперЕго, моят съдия.
"Скапана история, приключвай я" – казва Разказвача и аз си тръгвам. Защото от това преживяване няма да излезе "добра история за разказване". Живея ту в пътепис, ту в любовен роман, ту в някаква гротеска. Разказвачът е воайора, който ме наблюдава докато правя секс. Той е моята съвест, когато се напия. Той е демонът, който ми подсказа "Сега му е времето да направиш уникална глупост, която ще е интересна за разправяне". Разказвачът е моят цензор, който казва "Това си го запази за себе си, не пишем "Mило дневниче", а разказваме". Разказвачът е Учителя, който знае какво е най-добро за мен и ми го казва. Разказвачът е суетен родител, а аз съм неговото любимо дете-генийче. Той иска от мен да съм такава, каквато си ме представя, иначе не заслужавам да съм жива. Моите сънища са измислица на Разказвача, в които ми казва, как би трябвало да живеея. Разказвачът ходи с мен до тоалетна, сменя ми превръзките, когато съм в мезис и през цялото време подигравателно ми шепне: "Би ли разказала на някого за това? Ако не го разкажеш, имаш ли право да твърдиш, че си честна и откровенна към читателя си?"
Не искам през цялото време да се оправдавам пред Разказвача. Но той е част от мен. Може би най-добрата ми част.