Разни самозвани модни критици и префинени естети непрекъснато пискат срещу панталоните с ниска талия – грозно било, нездравословно било, виждали се сланинки, кореми, прашки. Изстивали ти бъбреците, матката, пъпа, незнам-кое-си. Кога най-после щели да се върнат на мода панталоните с висока талия, които били толкова женствени, елегантни и прочие.
Надявам се, никога – панталоните с ниска талия ще изтръгнете само от студените ми, мъртви ръце (или по-скоро крака). Докато съм жива няма да обуя панталони с висока талия.
Да започнем с това, че нямам талия и никога не съм имала. Знам, че теоретично всеки има талия, която се намира някъде около кръста, но при мен тази част не се различава по ширина от областта десет сантиметра по-нагоре или по-надолу.
До към двайстата ми година се продаваха само и единствено панталони с висока талия, светът дори не беше чувал за други. Да си намеря панталони по мярка беше мисия невъзможна. Панталоните, в които дупето и краката ми изглеждаха добре, по никой начин не можеха да се закопчаят в кръста. Тези пък, които ми ставаха в кръста, висяха като торба в останалата част. Обикновено си купувах някакъв компромисен вариант, който ми стоеше еднакво зле навсякъде.
Помня вечерите, когато се връщах вкъщи след натоварен ден и събувах с облекчение проклетите панталони. Дълго се взирах в дълбоката червена резка, където колана се беше впивал безмилостно в тялото ми и не можех да разбера какво, по дяволите, не е наред с мен. Как е възможно да имам нормално за ръста си тегло, да нямам корем – и в същото време да не мога да си закопчея панталоните?
Дълго време използвах следната хитрина – тъй като и без това носех дълги блузи, просто откопчавах копчетата, подпъхвах ги отвътре и оставях панталоните си да се крепят на ципа. О, радост! О, блаженство! Най-накрая можех да дишам свободно! Докато не след дълго циповете на всичките ми панталони сдадоха багажа.
Когато дойдоха на мода панталоните с ниска талия, сякаш отново се родих – изведнъж се оказа, че мога да си купувам с няколко номера по-малки панталони! И ми стават навсякъде! И мога да се храня в тях без да ме заболи корема!
Това, което не знаех е, че също като мен, повечето жени нямат фигура като пясъчен часовник. Че дрехите не се произвеждат според това, как изглеждат жените, а жените се предполага да се приспособят според дрехите. И че панталоните с ниска талия са значително по-удобни не само за мен. Доказателство за което е, че високите талии уж все се връщат на мода – но само по списанията, в действителност не съм забелязала някой да ги носи.
За всички изтънчени естети, обидени от гледката на любовните ми дръжки ще кажа – целунете ми гъза, нося това, което ми е удобно.






