Особености на чешката национална кухня

Чехия – земята на сиво-кафявите каши, в които плуват сиво-кафяви бучки, всичко което не съдържа месо, съдържа поне свинска мас, основното ядене може да бъде сладко, а краставиците се ядат със захар.

Да не си помислихте, че това е една и съща манджа? Нищо подобно, различни традиционни чешки ястия.

Когато пристигнах в Чехия, вече от няколко години бях вегетарианка и един от начините, чрез които научих езика, беше старателно четене на съдържанието на хранителните продукти, с цел да избегна вездесъщата свинска мас. Чешката кухня няма много какво да предложи на вегетарианеца, или да си кажем направо – чешката кухня няма много какво да предложи. Тежки, мазни и непривлекателни на вид ястия, извращения от сорта на месо със сладко, сметана и ябълки, варено зеле със захар и подобни, е малко вероятно да събудят ентусиазъм у човек, който не е израснал и закърмен с тях.

Дълго ще има да търсите из манджата си какъвто и да е зеленчук, а ако го намерите, ще е разварен до смърт, ще е придобил възможно най-неапетитен сиво-кафяв цвят и ще е нещо от сорта на ряпа, цвекло или алабаш. Салатите не са много популярни в Чехия. Ако си поръчате салата в ресторант, зеленчукът най-вероятно ще е изсъхнал (нарязан незнайно кога и добре отлежал на стайна температура), не добре почистен (според моите наблюдения, в Чехия никой не е чувал за изрязване на зелената среда на доматите) и ще съдържа неочаквани съставки в неочаквани комбинации от сорта на зеле с гъби от консерва. Тотално липсва концепцията за салата – идеята на болният мозък, стоящ зад подобна 'салата' ще да е нещо от сорта на “след като ще се яде омразния зеленчук, няма значение под каква форма - така или иначе, не се яде за удоволствие”. Също така най-популярната заливка за салата се състои от оцет, вода и захар.

Защо, ще кажете, като ядеш навън, просто не си поръчаш едни картофки? Защото в Чехия понятие като 'едни картофки' не съществува. Пържените картофи се предлагат само и единствено като гарнитура и колкото и жално да молите просто да ви сложат две гарнитури в една чиния, няма да има никакъв ефект - най-много да ви се троснат да вървите в МакДоналдс. В категорията "ястия без месо" в типичния чешки ресторант ще намерите шунка с яйца, панирана шунка със сирене (по тези ширини шунката се брои за зеленчук) и панирано сирене. Ако знаете само как ми е писнало от панирано сирене.

Друга алтернатива, с която свекърва ми се опита да ме съблазни, са плодовите кнедли с камара масло, сметана, извара, захар и мак или бухтите с нишесте. Тези неща, от моя гледна точка, в много по-малка порция биха били чудесен (пък макар и доста тежък) десерт – но просто не мога да възприема употребата им като основно ястие. Как е възможно човек да изяде троен десерт и да го брои за обед?

Както вече сте се досетили, избягвам да ям навън. Но винаги когато има някакъв повод, Kiff – огромен фен на италианската кухня – ме замъква на пицария. На човек доста бързо му писва да редува Margherita, Quattro Formaggi и Funghi. В менюто винаги има пица, наречена вегетарианска, която представлява извратеният шедьовър на зъл гений, смятащ вегетарианците за прасета, които ще изядат всякаква помия, стига да е без месо. На тази Pizza vegetariana си дават среща изненадващи съставки в невероятни комбинации от сорта на броколи със грах и зеле (забелязвате ли как се повтаря мотивът с неочакваното зеле?).

Концепцията, стояща зад тези безумни творения, е същата като в служебния стол, където се хранех, докато бях в Полша. Там винаги имаше "ястие без месо" (задължително по-скъпо от ястията с месо), което в 2/3 от случаите беше т.нар. 'зеленчукова торта' – тестена кора, върху което е изсипана произволна комбинация от замразени зеленчуци (каквото е останало от другите манджи), като например царевица, грах, моркови, чушки и спанак. Логичният краен продукт на култура, която просто не разбира смисъла на ястие без месо и не смята да прикриват този факт; култура, която с подозрение и отвращение регистрира съществуването на вегетарианци и им подхвърля остатъци с презрителното "Има ли вътре месо? Няма. Муайте тогаз!"

Обикновено решавам въпроса с пицата, като си поръчвам някоя от съблазнително звучащите "нормални" пици и просто моля да не й слагат месо. Цената си остава същата и сервитьорите ме ми мятат убийствени погледи, но поне остава удовлетворението, че съм надхитрила системата.

-------------------------------------------------------------------------------

Ако беше вярно, че любовта на мъжа минавала през стомаха, с Kiff едва ли щяхме да сме заедно - не само, че до ден-днешен на съм в състояни да направя кнедлик, който на външен вид и вкус да не напомня изстискан мокър парцал, ами когато се запознахме изобщо не умеех да готвя. А дори да умеех, силно се съмнявам, че щях да открадна сърцето му с постна мусака.

Докато живеех с нашите, майка ми упорито отказваше да ме остави да се пробвам да готвя, теоретизирайки, че било по-добре да се науча, когато се омъжа, за да бъде стила ми на готвене в съответствие с вкуса на бъдещия ми съпруг. Подозирам, че с тази оригиналната теория има нещо общо факта, че в първите години на брака си нашите едва не се развели заради ПРАВИЛНИЯ начин на готвене на чушки в доматен сос (както и нежеланието на майка ми да й хабя продукти, за да си правя експерименти).

В този иначе така хитър план на имаше една доста очевидна пробойна – а именно, интервалът между напускането на родния дом и създаването на собствен такъв. Което на практика означаваше, че няколко години живеех изключително на сандвичи със сирене и краставици. Други фактори, които майка ми не е могла да предвиди, са че аз междувременно ще стана вегетарианка, мъжът ми ще е извънредно придирчив чех и представите ни за това, какво представлява вкусно ядене, диаметрално ще се различават. Както вече споменах, добре че в нашето ухажване храната не играеше съществена роля.

Когато с Kiff започнахме да живеем заедно, логичният ми отговор на неговите вопли, че е гладен беше "научи се да готвиш". За нещастие се оказа, че на него не просто му липсват способности и опит – не, Kiff се оказа истински готварски анти-талант. Да оставим настрана отказът му да се съобрази с елементарната физическа логика ("И какво толкова ще стане, ако смеся най-напред олиото с вода, преди да сложа лука?") и нежеланието да приеме какъвто и да е съвет ("Откъде знаеш, че яйцата се варят в студена вода, след като не си пробвала да ги сложиш във вряща?") – истинският проблем е категоричния му отказ да се поучи от собствения си опит. В резултат на което дори препичането на филии за него е мащабна операция, след приключването на която кухнята се нуждае от основно почистване, а може би и ремонт.

Моите първи опити да сготвя бяха не по-малко трагични и не рядко приключваха с повръщане (от моя страна, след като съм се напънала да изям творението си, за да докажа, че все пак става за ядене). С течение на времето открих, че ако намаля количеството на подправките десетина пъти е по-вероятно манджата ми да излезе годна за ядене от живи хора. Но дори когато успявах да сготвя нещо приемливо, в 90% от случаите Kiff отказваше да го яде, защото "изглежда прекалено българско" или "вътре има... (произволен зеленчук)".

По въпроса за зеленчуците явно няма да се разберем никога. Kiff, типично чедо на чешката земя, смята че коварните ми опити да го храня със зеленчук, са нещо като да го будя в 6 сутринта и да го карам да започва деня със физзарядка и закаляване със студена вода. Не може да проумее как някой е в състояние да яде зеленчук за собствено удоволствие, че и да му се услажда. Ако успея да го навия за някаква салата – настърган морков, краставица или зелена салата – той задължително я неутрализира, добавяйки й половин кило захар.

С течение на времето открихме десетина ястия, които и двамата харесваме, както и се примирихме с идеята, че не е задължително винаги да ядем едно и също. Aз се научих да ям неподозирани неща, като споменатото в началото варено зеле със захар, което всъщност се оказа доста вкусно или спанак, карфиол и праз, които кой знае защо дори не бях опитвала. Kiff установи, че може веднъж на ден да яде постно без да умре. Но най-важното, свързва ни обща страст към най-основния чешки зеленчук – бирата.

------------------------------------------------------------------------------


За рекламните коментари

Амфетаминов татко

И друг път съм споменавала тенденцията на чешките дистрибутори да измислят извънредно неточни, но пък цветущи имена на чуждите филми и сериали. Не че българските дистрибутори не попадат в същия капан – креативни преводи като “Агнешко” (Cougar Town) или “Триумфът на червилата” (Lipstick Jungle) също ме докарват до неконтролируем кикот.

Ако Амфетаминовия татко нищо не ви говори, не се очудвам – става дума за сериала Braking Bad, който на български носи не по-малко идиотското название “Опасно лош”.

Започнах да го гледам едва преди няколко седмици, при което с ужас установих, че някаква чешка телевизия вече е започнала да го излъчва. Което означава, че сериалът е дублиран и вече няма никакъв шанс да го смъкна от чешки сървър в оригинал. Както съм споменавала, тук всичко масово се дублира, с изключение на някой и друг арт-филм, който се излъчва късно вечер и телевизионните реклами седмици предварително предупреждават – дръжте се, че идва големия лош филм със субтитри!

В резултат на това хората са свикнали всичко да е преведено, нямат навик да четат субтитри, дразнят се от тях и извънредно се гордеят с чешкия дублаж, който бил измежду най-добрите в света. Може и така да е – може по цял свят дублажът да е скапан. Склонна съм да повярвам, че навякъде по света има некомпетентни, мързеливи и/или притиснати от срокове преводачи.

Но моят опит се ограничава с чешките телвизии. Нагледала съм се на филми с много говорене, превърнати в пълен фарс, в който героите си подхвърлят изкълчени, нищо неозначаващи фрази, а зрителя се чеше по главата и се чуди как подобна боза е успяла да спечели толкова награди.

Освен че убива мъчително всякакви по-засукани изрази и игри на думи, простловутия дублаж е култивирал неправилно произношение на названия и собствени имена у няколко поколения чехи, благодарение на малоумни актьори, които четат всяко чужденстранно име като чешко. Чували ли сте примерно за Херкул Поирот? Или за полицаят от Сен Тропе – Кришот? Или за да не кажете, че давам само архаични примери – Хауърд Воловиц от Теорията за Големия взрив?

Не само това, при дублажът се губи голям част от внушенията, които придават акцентите, необичайните гласове, говорните дефекти... Впечатлението е едно, когато в оригиналът играе мутиращ младеж и съвсем друго, когато го чуеш дублиран от добре познат възрастен актьор с трениран театрален глас. Това се казва добър начин да убиеш всякакво усещане за автентичност и атмосфера! Но чешкия превод не спира дотук – ако във филма звучи песен или някой пее, това също се дублира – няма сега да мъчим хората със субтитри, я!

Песента се превежда буквално, след което дублиращият актьор почва да пее – според възможностите си – натъманявайки в движение текста (в който най-често напълно липсва рима и ритъм) към мелодията. Ето ви един добър пример.

Това, ако не сте познали, беше “Я кажи ми облаче ле бяло”. Преводачът се е постарал текста криво-ляво да се римува, затова пък смисъла на песента му е убягнал изцяло.

“Не видя ли бащини ми двори и не чу ли майка да говори” се е превърнало в “Не видя ли баща ми да СПИ и не чу ли майка ми да СВИРИ”. Ако това ви изглежда странно, още по-странно става във втория куплет. Преводачът явно не е схванал, че това са думи на майката и вместо: “Що ли прави мойто чедо мило, с чужди хора чужди хляб делило”, компетентно превежда: “Не видя ли дали детето ми е с тях и дали си дели хляба със своите близки”. Хайде, това че прати бащата да спи, а майката да свири още ще го преживея – сложено е там, за да се римува. Но да превърнеш “чужди хора” в “своите близки”... това вече е потресаваща липса на професионализъм.

Но да се върнем към Амфетаминовия татко (название, което не престава да ме весели) - за щастие се оказа, че само първия сезон е дублиран и по-новите серии могат да бъдат смъкнати в оригинал. При което изпадна в пълен потрес от субтитрите:

Food for thought (материал за размисъл) преведено като “Идеи срещу храна”

Skank (мръсница) = чудовище

Non-alcoholic beverige (безалкохолна напитка) = безалкохолно държание

I'm trying to take the high road here (Опитвам се да постъпя правилно) = Опитвам се да си повиша настроението

Nice job wearing the pants (Добре се справяш с носенето на панталоните [в семейството] ) = Добра работа носене на гащи

Никак не ми се иска да се подигравам на преводачите-любители, които си правят целия този труд от любов към спорта, без да очакват нищо в замяна, обаче... сериозно? Зная, че английските идиоми са сложно нещо – но как може безмислица като “безалкохолно държание” да не ти бръкне в окото? Или колко му е да пуснеш едно търсене в Гугъл за значението на думата “skank”?

Но това, че преводачите-любители не знаят добре езика, от който превеждат не е чак такава трагедия, по-скоро повод човек да се посмее – лошото е, когато професионалните преводачи са на същото ниво...

За рекламните коментари

Кошмарите в туризма

Отдавна не бях попадала на сайт, който да ме накара да се смея до сълзи така, както Кошмарите в туризма. След два дни четене и истеричен хилеж подбрах следните цитати:

В сладкарницата на бул."Витоша" сутрин се сърдят на себе си, а следобед на целия свят.

Кой, средно интелегентен човек, би взел професионални съвети от човек, чийто коефициент на интелигентсво е като на бременна хлебарка.

Масите са навън и няма никакво осветление вечер, трябва да си светиш в чинията с фенерче.

След като ни пуснаха някакви ретро БГ музики, с които едвам не ни приспаха, помолихме за нещо по-живо. Отговора беше, че имали само един диск и щели да пратят някой до другото заведение, да вземе ?!?

Всички слизаха с йонийски колони, вместо крака - вече 3-ти ден отоците не могат да спаднат.

шефа е долнопробна тракийска мутра

Останах с впечатление, че готвач и поддръжка на хотела е едно и също лице, което и на двете места работи с едно и също облекло.

и за капак на всичко излезе от една каравана,която представляваше заведението един господин брадясъл и космясъл само по някъкви скъсани шорти

сомо като влезнеш в офиса им щте разбереш за какво иде реч пълен коптор в къщта,смях до зори

СЛЕД КАТО Й ПОКАЗОХМЕ УБИТА ХЛЕБАРКА, ЗАПОЧНА ДА ТВЪРДИ, ЧЕ Е ЖЪТВАРКА.

Една нощ се вмъкна един котарак и ми наяде козунака, защото нямаше къде да го съхраня. След това държах козунака в гардероба

оказа се че има нокти между завивките,оправданията бяха,че така им карали шаршафите

Въпреки че фамилното му име съвпада с фамилията на собствениците той няма нищо общо с тях освен че така е засмукал задните им части че направо ще им направи липосукция.

Имам чувството, че много спомогнах за сплотяването на персонала, поне в опитите им да намаля музиката.

Пътуването в Турция с Олимптур си беше като второ Османско иго - безкрайно и мъчително.

Освен че добре се посмях, разбрах че подозренията ми са оправдани и че едно от най-ужасните преживявания, които човек може да си причини доброволно, е да отиде на организирана екскурзия. Както и че никой не измисля по-цветущи бисери от човек, който е останал недоволен. Я се опитайте да сътворите нещо подобно, ако сте си прекарали добре – не става, нали. Креативния гений се събужда в мизерията.

За рекламните коментари

Мистерия с писма

Една от първите топли пролетни вечери през тази година. Моя милост и Kiff лежерно се разхождаме по велоалеята покрай реката. Упорито ни преследват някакви хора, което в тъмното си е малко страшно. Докато не ни настигат и не се оказва, че са полицаи на обиколка, които любезно ни поздравяват.

Когато най-после стигаме до по-осветен участък, вниманието ни привличат някакви хартии, разпилени под уличната лампа. Леко мухлясалите листове се оказват нечии писма, първия плик който ми попада, носи печат от 16 октомври 1989 година. “Майтапиш се! – възкликва Kiff – Това е точно ден преди Нежната революция!”

Зачитаме се в писмата – или по-точно, Kiff се зачита, тъй като аз не съм овладяла умението да чета чешко ръкописно писмо и не смятам да си правя труда. Писмата са от някаква Анна, която дълго и скучно разказва на някого за караниците с мъжа си, най-вече заради колата и как още не е успяла да посади чесън тази година, понеже не може да намери мотиката.

Докато Kiff се кьори в нербираемия почерк, аз разглеждам останалите хартии и успявам да намеря нещо печатно, което мога да прочета – оказва се съдебна призовка за бракоразводно дело за инж. Павел Еди-кой си, заведено от съпругата му Анна.

За момент и двамата притихваме. Кои ли са тези хора, които са се развели преди повече от двайсет години? Как ли е протекъл животът им след това? Как получателят на писмата се е сдобил с призовката (или може би инж. Павел Еди-кой си се е сдобил с писмата? или това е архивът на самата Анна?) и защо е решил да изхвърли писмата и документите точно сега, и то насред улицата?

“Интересно.. – започва Kiff – ...интересно каква ли е била колата? Сигурно някаква шкода, но какъв модел точно?”

Полша – последни впечатления

Непрекъснато вали сняг, което е супер досадно, понеже не само мразя ботуши, но и не притежавам такива. В Прага чистят снега и не е проблем цяла зима да си ходиш с обувки. Тук обаче няма кой да ми изрине снега. Комшиите явно са се изнесли, защото единствените стъпки на двора са мои и на черно-бялото коте. Всяка сутрин газя сняг до колене и пристигам на работа с мокри чорапи. Вечер, когато се връщам, стъпките ми вече са засипани. Премислям над идеята да си разчистя пътека, но решавам че не си заслужава – пък и с какво да рина сняг, с миниатюрната лопатка за боклук ли?

Колежките ми се оплакват, че прекалено силно слушам музика със слушалки. Два месеца нонстоп слушам тяхното врещене, виене и лигавщини, а на тях им пречи, че прекалено силно слушам музика със слушалки?! Да се радват, че още не съм прегризала нечие гърло и не са ме откарали от този маймунарник в усмирителна риза.

Една от тях, откакто съм дошла непрекъснато слуша една и съща песен на Дзукеро, пее я фалшиво, подсвирква си я, тананика си я и няколко пъти на ден ни я пуска високо, за да й се насладим максимално. (Дзукеро, за бога! Да цитирам Карбовски, поне да беше някакво прясно лайно, а то – стара, изсъхнала фъшкия.) Но това явно се води наслада за слуха, не като музиката, която се чува от моите слушалки.

В събота съм била на Chase&Status. Няма такова парти. Пълно е с охрана – ама не охрана като няколко яки момчета в тениски с надпис Security, ами охрана като няколкостотин робокопа в пълно бойно снаряжение. Защо ли толкова охрана, питате се? Защото халето е разделена на зони – пред главната сцена е забранено да се пие алкохол и да се пуши, на бара и на втората сцена се пие, но не се пуши и естествено, всичкия народ седи в третото помещение, където може да се пие и пуши, ама няма музика. И охраната си върши работата. В някакъв момент изключвам и незнайно как успявам да се залутам с бира в ръка пред главната сцена – след трийсет секунди един робокоп ме бута по рамото и ми сочи изхода. Ммда, нищо не създава такава парти-атмосфера като куп забрани, метални решетки като в зоологическата градина и цяла армия, която те варди да не би да забравиш, че си Полша и да вземеш да се забавляваш.

Отивам да си пия бирата на другата сцена, опитвайки се да се концентрирам върху музиката и танците, но погледът ми постоянно се плъзга към робокопът, който седи зад близката тонколона и гледа лошо. Пристига втори робокоп и двамата си разменят нещо, което отстрани изглежда като иронични забележки относно външния вид и душевното състояние на посетителите.

Отивам да проверя какво правят Chase&Status, няма начин те да не ми оправят настроението. Пред сцената куфее някакъв тип с кожени панталони, дълги коси, гол до кръста и с бомбе на главата. По всичко личи, че са забравили да му кажат, че не е на концерт на Ролинг Стоунс. Аааа! Искам вкъщи! Тук всички са си падали на главите!

------------------------------------------------------------------------------------------------

Но когато е в чужда страна човек трябва да е подготвен, че не всичко ще е такова, с каквото е свикнал. Също така никой не ме беше предупредил, че сред по-старата генерация още е вървежен мустакът тип “Лех Валеса”, но и с тази травма успях да се справя.

Сняг и море – комбинация с която не съм свикнала. Почти очаквам да видя пингвини, но вместо това...

Out and proud

За параклис на летището са се сетили, а знаете ли колко време търсих тоалетна?